Господин Гладстон и българите

– Документален филм “ Mr. Gladstone and the Bulgarians“- Документален филм за Уилям Гладстоун – Режисьор Михаил Мелтев, Сценарист Румен Генов, с подкрепата на Национален Филмов Център – завършен, пред премиера на 20.04.2010 19.00 Дома на киното.

България/60 мин.
Жанр: Документален
Екип: Режисьор: Михаил Мелтев; Сценарист: Румен Генов; Оператор: Цветан Недков
Уилям Гладстон е един от най-големите държавници на викторианската епоха, когато Великобритания е била на върха на своето могъщество. Той става четири пъти министър-председател, допринесъл най-много за разширяването на демокрацията в своята страна и превърнал се в патриарх на европейския либерализъм. Но освен това неговото име е тясно вплетено в българската история – през 1876 г. той става най-мощния глас в защита на избиваните и страдащи българи. Неговата намеса – по мнението както на негови съвременници, така и на днешни историци, – е станала важен фактор за обявяването на Руско-Турската война от 1877-78 г. Затова и българите от онази епоха и дълго време след това, и чужденците, го смятат за “един от освободителите на България”. В документалния филм “Г-н Гладстон и българите” продуциран от Филмова компания “Две и половина” и Нов български университет (режисьор Михаил Мелтев, сценарист Румен Генов, оператор Цветан Недков, драматургически консултант Влади Киров) сложната личност и многообразна дейността на великия викторианец, наричан “народния Уилям”, е представена не само през погледа на най-известни български, английски, американски, австралийски и италиански историци, но и чрез реакциите на обикновени наши съвременници. Филмът е жест на признателност към паметта на най-големия морален авторитет, подкрепил българската кауза в един от най-трагичните моменти в нашата историческа съдба.
Можете да видите тук:

Преглед на всички

От: Stand.bg

Публикувано на: 30-03-10 12:31 | Последна редакция: 30-03-10 12:31

„Г-н Гладстон и българите“ е най-новият завършен филм в сферата на българското документално кино. Това е и първата кино-творба, посветена на Уилям Гладстон, който оказва подкрепа на българската кауза след Априлското въстание и по този начин индиректно оказва влияние върху възраждането на държавата ни.
В лентата, чийто режисьор и сценарист съответно са доц. д-р Михаил Мелтев идоц. д-р Румен Генов, ще могат да се видят откъси от интервюта със сър Уилям Гладстон, внук на английския държавник, както и с изследователи на викторианската епоха от различни държави и историци като Бренда Мърей и Стив Бийнс.
Филмът сам по себе си би оказал чудесна полза на занимаващите се с история и хуманитарни науки студенти и изследователи.
„Г-н Гладстон и българите“ е сниман на ключови места във Великобритания и България.

Предстои представянето му на филмови и телевизионни фестивали, както и излъчването му от страна на БНТ.
Своеобразната му премиера ще се състои днес (30.03), от 18 часа в сградата наУниверситетски Театър – НБУ, за която вече ви информирахме.

Документалната лента отбелязва 200-годишнината от рождението на британския държавник.

Кой е Уилям Гладстоун за България? Малко фактология:
От 1876 г. името на Гладстон е трайно вплетено в историята на българския народ. През 1876-77 г. Гладстон е фигурата от най-голям калибър, която поставя българския въпрос пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и брошурите „Българските ужаси и Източният въпрос“ и“Уроци по клане“. Той става фактически централната фигура в широкото обществено-политическо движение известно като „българска агитация“.
През 1878 г. Уилям Гладстон осъжда Берлинския договор и ролята на тогавашното британско правителство на лорд Биконсфийлд.
През първата половина на 80-те години Гладстон защитава Търновската конституция, защото смята българите за политически зрели и достойни да управляват себе си самостоятелно.
През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на Съединението на „двете Българии“, като израз на „свободната волеизява“ на българския народ.
Уилям Гладстон запазва чувството на симпатия и доброжелателен интерес към България до края на живота си.

www.cross-bg.net | 20.04.2010 20:30

ФИЛМЪТ Г-Н ГЛАДСТОН И БЪЛГАРИТЕ НИ УЧИ ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ИСТОРИЯТА СИ

Народ, който забравя миналото си, няма бъдеще. Това е основното послание на новия пълнометражен документален филм „Г-н Гладстон и българите“. Пред Информационна агенция КРОСС Михаил Мелтев, режисьор на филма, заяви, че основното послание на лентата е да не забравяме историята си.
Премиера на лентата е тази вечер от 19 часа в Дома на киното. Филмът е с продължителност от 57 минути. Датата на премиерата не е случайна – на 20 април е избухнало Априлското въстание, за което Уилям Гладстон написва памфлета „Българските ужаси“, отпечатан в над 200 000 екземпляра.
Безпрецедентната популярност на памфлета и силният обществен интерес, който той поражда, е причината, който връща Гладстон в реалната политика. След това Гладстон става три пъти министър-председател на Великобритания и гръбнак на английската политика по това време. „Той не ни разглежда единствено като народ-жертва, а като народ със собствена култура и цивилизация и припомня дълга на Европа да се намеси за опазването на този народ-носител на цивилизация, наречен български народ“, каза Мелтев.
„Става дума за една личност, която има огромен принос за възраждането на българската държава. Дали умишлено или не приносът на тази личност беше замъглен в дебрите на историята. Филмът разказва за непознати събития преди руско-турската война – тези във Великобритания, възбудени от Априлското въстание и кланетата“, каза режисьорът.
Снимките и монтажните работи са продължили две седмици – една в България и една във Великобритания. „Филмът може да се нарече филм-портрет на една забележителна личност“, подчерта Михаил Мелтев.
Мелтев пожела успех на филма „Надявам се той да бъде интересен и полезен за зрителите. Филмът е с откровено образователен характер“, допълни още режисьорът.
Премиера на филма „Г-н Гладстон и българите“
/ЦГ/

29.03.10

автор(и): Труд,

С прожекция на документалния филм “Г-н Гладстон и българите” в Нов български университет отбелязват 200-годишнината от рождението на знаменития британски държавник Уилям Гладстон (1809-1898).

Аудиовизуалното произведение, описващо живота на човека, подкрепил българската кауза след Априлското въстание, е заснето от режисьора доц. д-р Михаил Мелтев по сценарий на доц. д-р Румен Генов. Лентата е заснета във Великобритания и България.

ДА СИ СПОМНИМ
Документален филм за Уилям Гладстон с премиера

Уилям Гладстон е един от най-големите държавници на викторианската епоха, когато Великобритания е била на върха на своето могъщество. Той става четири пъти министър-председател, допринесъл е най-много за разширяването на демокрацията в своята страна и се е превърнал в патриарх на европейския либерализъм. Освен това неговото име е тясно вплетено в българската история – през 1876 г. той става най-мощният глас в защита на избиваните и страдащи българи. Неговата намеса – по мнението както на съвременници, така и на днешни историци – е станала важен фактор за обявяването на Руско-турската война от 1877-78 г. Затова и българите от онази епоха и дълго време след това и чужденците го смятат за “един от освободителите на България”.
В документалния филм “Г-н Гладстон и българите”, продуциран от филмова компания “Две и половина” и Нов български университет (режисьор Михаил Мелтев, сценарист Румен Генов, оператор Цветан Недков, драматургически консултант Влади Киров), сложната личност и многообразната дейност на великия викторианец, наричан “народния Уилям”, е представена не само през погледа на най-известни български, английски, американски, австралийски и италиански историци, но и чрез реакциите на обикновени наши съвременници. Филмът е жест на признателност към паметта на най-големия морален авторитет, подкрепил българската кауза в един от най-трагичните моменти в нашата историческа съдба. Премиерата на филма е във вторник, 20.04, от 19.00 ч. в Дома на киното.

ОТКРИВАТ ПАМЕТНИК НА УИЛЯМ ГЛАДСТОН В СОФИЯ

Необходимите средства за изграждането му са около 120 хиляди евро

image

Така ще изглежда паметника на бележития британски политик

Паметник на Уилям Гладстон ще бъде открит в двора на едноименното 18-то СОУ в София. Монументът ще бъде издигнат по повод 200-годишнината от рождението на големия британски политик и приятел на България. Автор на проекта е известният български скулптор Янко Бонев.
„Уилям Гладстон е велика личност и да подаря проекта си е най-малкото, което мога да направя“, каза за „Класа“ Бонев. Скулпторът се надява, че ще се намерят и родолюбиви българи, които да спонсорират изработката на монумента. Необходимите средства за изграждането му са около 120 хиляди евро.
По повод юбилея се подготвя и документален филм за живота и делото на големия политик. Филмът “Двойното възкръсване: народният Уилям Гладстон и България” ще представи необичайната връзка между британския държавник и националната съдба на българите. Сценарист на продукцията е Румен Генов, а режисьор – Михаил Мелтев.
Уилям Гладстон е роден на 29 декември в Ливърпул, Великобритания. Един от най-изтъкнатите идеолози на Либералната партия. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания. След Априлското въстание през 1876 г. надига глас против жестокото му потушаване и издава брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“, в която осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В нея Гладстоун напада управството на Дизраели заради неговото безразличие към насилието над нашите сънародници в империята.
В брошурата си Гладстон пише: „Нека сега турците да изнесат оскърбенията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквърнили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмъздяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо.“
Позицията на Гладстон бързо му печели големи симпатии сред българското население в Османската империя. Той е и един от основните инвеститори в първата железопътна линия у нас, която свързва Русе и Варна през 1866 г. След смъртта на големия политик и общественик през 1898 г. много улици, учреждения и училища вземат неговото име.

 

УИЛЯМ ГЛАДСТОН Е ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ НА ВИКТОРИАНСКАТА ЕПОХА

, когато Великобритания е била на върха на своето могъщество. Той става четири пъти министър-председател, допринесъл най-много за разширяването на демокрацията в своята страна и превърнал се в патриарх на европейския либерализъм. Но освен това неговото име е тясно вплетено в българската история – през 1876 г. той става най-мощния глас в защита на избиваните и страдащи българи.

Неговата намеса – по мнението както на негови съвременници, така и на днешни историци, – е станала важен фактор за обявяването на Руско-Турската война от 1877-78 г. Затова и българите от онази епоха и дълго време след това, и чужденците, го смятат за “един от освободителите на България”.
В документалния филм “Г-н Гладстон и българите” продуциран от Филмова компания “Две и половина” и Нов български университет (режисьор Михаил Мелтев, сценарист Румен Генов, оператор Цветан Недков, драматургически консултант Влади Киров) сложната личност и многообразна дейността на великия викторианец, наричан “народния Уилям”, е представена не само през погледа на най-известни български, английски, американски, австралийски и италиански историци, но и чрез реакциите на обикновени наши съвременници. Филмът е жест на признателност към паметта на най-големия морален авторитет, подкрепил българската кауза в един от най-трагичните моменти в нашата историческа съдба.

 

 

Господин Гладстон и Българите в пресата

 

 

Снимки от филма „Господин Гладстон и Българите“
21 май 2010

Култура – Брой 19 (2592),Гладстон, книгите, хората   “Господин Гладстон и българите”, документален, 2010, 57 минути, режисьор Михаил Мелтев, сценарист Румен Генов, драматургичен консултант Влади Киров, оператор Цветан Недков, монтаж Димитър Лучев, звук Иван Андреев, продуцент Пенко Русев, копродуцент – НБУ. Премиера – 20 април 2010 в Дом на киното.  След костюмната тв-новела “Чуй звездите” (2003), Михаил Мелтев най-сетне засне филм. При това се връща към документалистиката с тема-находка – връзката между легендарния английски политик Уилям Юарт Гладстон (1809 – 1898)и съдбата на България. Филмът си има формален повод, макар и отминал – 200 години от рождението на Гладстон, известен като бляскав оратор, писател, либерал и хуманист, 4 пъти министър-председател на Англия, страстен опонент на Дизраели и активен защитник на българската кауза след потушаването на Априлското въстание. Сценарият на историка Румен Генов е базиран върху щедър фактологичен материал, а в задкадровия текст се провижда игровата словесност на Влади Киров. Честно казано, преди да гледам филма, не предполагах, че в страната си може да е по-неизвестен, отколкото у нас. Но авторите са направили проучвания и още в началото се заявява, че Гладстон не е само название на улица, лик от бръснарница или пъб… По-късно филмът аргументира подозренията им – през случайно анкетирани и на родната му Rodney Street в Ливърпул, и на софийската улица “Гладстон”… Французойка в Оксфорд, където е учил, споделя: “Гладстон звучи като марка цигари”, а студентка обяснява, че “атракция е столовата, където е сниман “Хари Потър”. Филмът започва в черно-бяло и с гласа му от 1988, но още преди да излезе заглавието, на екран и в цвят се появява проф. Андрей Пантев и заявява константността на топлото българско отношение към големия викториански политик, неподвластно на идеологии и пристрастия. След изгледи от днешни Лондон и София (Народното събрание и 18 СОУ “Уилям Гладстон”) и редуване на служба в катедрала и източноправославен храм, в кадър е правнукът на Гладстон – сър Уилям Гладстон, който ни съобщава, че е роден през 1925, 27 години след смъртта му. Разказва за славния си прадядо, а камерата фиксира атмосферата в достолепната къща, белязана от книгите. Те, както брадвите и дневника, са страст на политика – последния води от 19-годишна възраст до края на дългия си живот. Именно от него се разбира, че е прочел 22 000 книги. А заради трудовете си върху Омир в една карикатура е наречен “Омир от Уелс”. Филмът изследва биографията на Гладстон остроумно в сериозен контекст – през задкадров текст на фона на прочутия дневник, откъси от бляскавите му речи, дарената от него уникална библиотека на селцето Хъдън, портрети, карикатури, литографии, фотоси, карти, интервюта с английски и български историци и съвременни наблюдения се представят неговите възгледи и действия и днешната им рецепция… Но в сблъсъка между архив и реалност,политически интерес и благородна кауза, атрактивната фактология на свой ред се сблъсква с хаотично-паралелната структура на филма – съвременните епизоди и особено религиозните служби са преекспонирани, а връзките на Гладстон с България са показани донякъде произволно и формално: от Раковски, през Захарий Стоянов, портретите на лидерите на Априлското въстание, черквата в Батак и т.н. до протяжен разказ за Баташкото клане, илюстриран с известни картини, и вездесъщият Божидар Димитров в кадър. Присъствието му като „на всяко гърне мерудия” тутакси олекотява филма. Като стана дума за него, не мога да пропусна още един недостатък, прочее хроничен за документалното ни кино – освен узнаваемото му лице, тези на проф. Иван Илчев и проф. Пантев, както и правнука, който сам се представя, другите интервюирани остават анонимни. Имената им са изписани във финалните титри и можем само да гадаем кой кой е. И все пак, филмът е далеч по-интересен от проекта, представен м. г. на националната комисия за документално кино при НФЦ, а заглавието “Господин Гладстон и българите” е по-чисто от първоначалното “Двойното възкръсване: “Народният Уилям” Гладстон и България”. Би се чувствал комфортно на телевизионния екран. Има какво да се научи от него.   Геновева Димитрова  23.04.2010 Култура


Историята на българите и Европа вплетени в личността на един велик държавник “Г-н Гладстон и българите” (документален филм посветен на 200-годишнината от рождението на Уилям Гладстон)

Режисьор – Михаил Мелтев; Сценарист – Румен Генов; Оператор – Цветан Недков; Продуцент – Пенко Русев, Филмова компания “Две и половина”; Съпродуцент – Нов български университет. С подкрепата на Националния филмов фонд.

Премиера в Дома на киното, 20.04.2010 г.

Това е документален филм посветен на забележителна историческа личност с огромно значение за българската история, който най-после и действително до съвършенство е изпълнил мисията си. Четирикратният министър председател и патриарх на либерализма Уилям Гладстон е не само колос на британската политическа сцена, но и едно от най-големите имена вплетени в нашата история. “Г-н Гладстон и българите” е задълбочено аналитично вглеждане в историята, но през погледа на нашите съвременници. Във филма са намерили точното си място видни български и чужди историци от днешния ден, като позицията им е обогатена с разширената историческа оценка на бележити имена от вчера и от далече по-отдавна.

Филмът по великолепен начин не само представя, но и съизмерва личност и исторически събития .

Интересната и много богата личност на Уилям Гладстон е представена, безпорно на компетентната сценарна основа на историка Румен Генов, във възможно най-много и разнообразни ракурси. Филмът впечатлява с изумително визуално богатство и поднася истински разкош от изобразителен материал. За да ни срещнат с изумителната викторианска личност на Гладстон авторите са успели са да го представят като политик, енциклопедист и като забележителен литературовед, в частност изследовател на Омир, чрез автентичен и много любопитен разказ на един негов потоък. Режисьорът Михаил Мелтев и операторът Цветан Недков са успели да намерят ключ към изобразителното решение за неуловимата жажда за духовно единение с Бога с човека в лицето на Гладстон. Търсенията на героя им като човек и политик намират път към зрителите. Във филма оживява една впечатляваща с духовността си личност.

Съизмерването на Викторианска Британия „империята, над която слънцето никога не залязва” със скромността на българските градчета и поробените, но свободолюбиви българи е наистина трогателно. И съвсем не звучи снизходително. Напротив достойно е.

Балансът във филма наистина е много хармоничен. Документалния филм „Г-н Гладстон и българите” оставя усещането за красива и величествена британска продукция в най-хубавия смисъл на думата.

Авторите са достигнали до онзи, едновременно мъдър и неуловимо ироничен, интелигентен разказ за живота на Уилям Гладстон, в който е запазена мярката на изчерпателно поднасяне, и като че за да не досади, и с малко хапливо намигане и в текста, а не само от карикатурите от онази епоха посветени на Гладстон и неговия прословут опонент Бенджамин Дизраели.

Филмът „Г-н Гладстон и българите”, не само дарява зрителите с богатството на пълноценна визуална информация, но и увлича с умен размисъл, домогвайки се до голямата тайна на най-верния тон – така че да не достига и да ти се иска да го гледаш още веднъж.

Не съм гледала по-съвършен български документален филм посветен на бележита личност, особено когато в нея е фокусирана съдбата на нашия народ.

Татяна Гранитова

21.04.2010 16.00

Българска Национална Телевизия 22.30 „По света и у Нас“
Снимки от премиерата на  „Господин Гладстоун и българите“

20.04.2010 23.00 Kross BG, BulgariaNews, 3RDNEWS, КОЛИБКА

20.04.2010 12.00 ПРЕМИЕРА ОТ 19.00 В „ДОМА НА КИНОТО“
„Господин Гладстоун и българите“

 

 

 

Култура – Брой 19 (2592),

Íà÷àëíà<br /><br /><br /><br /><br />
ñòðàíèöà

Гладстон, книгите, хората

“Господин Гладстон и българите”, документален, 2010, 57 минути, режисьор Михаил Мелтев, сценарист Румен Генов, драматургичен консултант Влади Киров, оператор Цветан Недков, монтаж Димитър Лучев, звук Иван Андреев, продуцент Пенко Русев, копродуцент – НБУ.

Премиера – 20 април 2010 в Дом на киното.

След костюмната тв-новела “Чуй звездите” (2003), Михаил Мелтев най-сетне засне филм. При това се връща към документалистиката с тема-находка – връзката между легендарния английски политик Уилям Юарт Гладстон (1809 – 1898)и съдбата на България. Филмът си има формален повод, макар и отминал – 200 години от рождението на Гладстон, известен като бляскав оратор, писател, либерал и хуманист, 4 пъти министър-председател на Англия, страстен опонент на Дизраели и активен защитник на българската кауза след потушаването на Априлското въстание. Сценарият на историка Румен Генов е базиран върху щедър фактологичен материал, а в задкадровия текст се провижда игровата словесност на Влади Киров. Честно казано, преди да гледам филма, не предполагах, че в страната си може да е по-неизвестен, отколкото у нас. Но авторите са направили проучвания и още в началото се заявява, че Гладстон не е само название на улица, лик от бръснарница или пъб… По-късно филмът аргументира подозренията им – през случайно анкетирани и на родната му Rodney Street в Ливърпул, и на софийската улица “Гладстон”… Французойка в Оксфорд, където е учил, споделя: “Гладстон звучи като марка цигари”, а студентка обяснява, че “атракция е столовата, където е сниман “Хари Потър”.

Филмът започва в черно-бяло и с гласа му от 1988, но още преди да излезе заглавието, на екран и в цвят се появява проф. Андрей Пантев и заявява константността на топлото българско отношение към големия викториански политик, неподвластно на идеологии и пристрастия.

След изгледи от днешни Лондон и София (Народното събрание и 18 СОУ “Уилям Гладстон”) и редуване на служба в катедрала и източноправославен храм, в кадър е правнукът на Гладстон – сър Уилям Гладстон, който ни съобщава, че е роден през 1925, 27 години след смъртта му. Разказва за славния си прадядо, а камерата фиксира атмосферата в достолепната къща, белязана от книгите. Те, както брадвите и дневника, са страст на политика – последния води от 19-годишна възраст до края на дългия си живот. Именно от него се разбира, че е прочел 22 000 книги. А заради трудовете си върху Омир в една карикатура е наречен “Омир от Уелс”.

Филмът изследва биографията на Гладстон остроумно в сериозен контекст – през задкадров текст на фона на прочутия дневник, откъси от бляскавите му речи, дарената от него уникална библиотека на селцето Хъдън, портрети, карикатури, литографии, фотоси, карти, интервюта с английски и български историци и съвременни наблюдения се представят неговите възгледи и действия и днешната им рецепция…

Но в сблъсъка между архив и реалност,политически интерес и благородна кауза, атрактивната фактология на свой ред се сблъсква с хаотично-паралелната структура на филма – съвременните епизоди и особено религиозните служби са преекспонирани, а връзките на Гладстон с България са показани донякъде произволно и формално: от Раковски, през Захарий Стоянов, портретите на лидерите на Априлското въстание, черквата в Батак и т.н. до протяжен разказ за Баташкото клане, илюстриран с известни картини, и вездесъщият Божидар Димитров в кадър. Присъствието му като „на всяко гърне мерудия” тутакси олекотява филма. Като стана дума за него, не мога да пропусна още един недостатък, прочее хроничен за документалното ни кино – освен узнаваемото му лице, тези на проф. Иван Илчев и проф. Пантев, както и правнука, който сам се представя, другите интервюирани остават анонимни. Имената им са изписани във финалните титри и можем само да гадаем кой кой е.

И все пак, филмът е далеч по-интересен от проекта, представен м. г. на националната комисия за документално кино при НФЦ, а заглавието “Господин Гладстон и българите” е по-чисто от първоначалното “Двойното възкръсване: “Народният Уилям” Гладстон и България”. Би се чувствал комфортно на телевизионния екран. Има какво да се научи от него.

Геновева Димитрова

23.04.2010 Култура

 

 

ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ И ЕВРОПА ВПЛЕТЕНИ В ЛИЧНОСТТА НА ЕДИН ВЕЛИК ДЪРЖАВНИК

 

 

“Г-н Гладстон и българите” (документален филм посветен на 200-годишнината от рождението на Уилям Гладстон)

Режисьор – Михаил Мелтев; Сценарист – Румен Генов; Оператор – Цветан Недков; Продуцент – Пенко Русев, Филмова компания “Две и половина”; Съпродуцент – Нов български университет. С подкрепата на Националния филмов фонд.

Премиера в Дома на киното, 20.04.2010 г.

Това е документален филм посветен на забележителна историческа личност с огромно значение за българската история, който най-после и действително до съвършенство е изпълнил мисията си. Четирикратният министър председател и патриарх на либерализма Уилям Гладстон е не само колос на британската политическа сцена, но и едно от най-големите имена вплетени в нашата история. “Г-н Гладстон и българите” е задълбочено аналитично вглеждане в историята, но през погледа на нашите съвременници. Във филма са намерили точното си място видни български и чужди историци от днешния ден, като позицията им е обогатена с разширената историческа оценка на бележити имена от вчера и от далече по-отдавна.

Филмът по великолепен начин не само представя, но и съизмерва личност и исторически събития .

Интересната и много богата личност на Уилям Гладстон е представена, безпорно на компетентната сценарна основа на историка Румен Генов, във възможно най-много и разнообразни ракурси. Филмът впечатлява с изумително визуално богатство и поднася истински разкош от изобразителен материал. За да ни срещнат с изумителната викторианска личност на Гладстон авторите са успели са да го представят като политик, енциклопедист и като забележителен литературовед, в частност изследовател на Омир, чрез автентичен и много любопитен разказ на един негов потоээък. Режисьорът Михаил Мелтев и операторът Цветан Недков са успели да намерят ключ към изобразителното решение за неуловимата жажда за духовно единение с Бога с човека в лицето на Гладстон. Търсенията на героя им като човек и политик намират път към зрителите. Във филма оживява една впечатляваща с духовността си личност.

Съизмерването на Викторианска Британия „империята, над която слънцето никога не залязва” със скромността на българските градчета и поробените, но свободолюбиви българи е наистина трогателно. И съвсем не звучи снизходително. Напротив достойно е.

Балансът във филма наистина е много хармоничен. Документалния филм „Г-н Гладстон и българите” оставя усещането за красива и величествена британска продукция в най-хубавия смисъл на думата.

Авторите са достигнали до онзи, едновременно мъдър и неуловимо ироничен, интелигентен разказ за живота на Уилям Гладстон, в който е запазена мярката на изчерпателно поднасяне, и като че за да не досади, и с малко хапливо намигане и в текста, а не само от карикатурите от онази епоха посветени на Гладстон и неговия прословут опонент Бенджамин Дизраели.

Филмът „Г-н Гладстон и българите”, не само дарява зрителите с богатството на пълноценна визуална информация, но и увлича с умен размисъл, домогвайки се до голямата тайна на най-верния тон – така че да не достига и да ти се иска да го гледаш още веднъж.

Не съм гледала по-съвършен български документален филм посветен на бележита личност, особено когато в нея е фокусирана съдбата на нашия народ.

Татяна Гранитова

21 април 2010

 

ФИЛМЪТ Г-Н ГЛАДСТОН И БЪЛГАРИТЕ НИ УЧИ ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ИСТОРИЯТА СИ

www.cross-bg.net | 20.04.2010 20:30

Народ, който забравя миналото си, няма бъдеще. Това е основното послание на новия пълнометражен документален филм „Г-н Гладстон и българите“. Пред Информационна агенция КРОСС Михаил Мелтев, режисьор на филма, заяви, че основното послание на лентата е да не забравяме историята си.
Премиера на лентата е тази вечер от 19 часа в Дома на киното. Филмът е с продължителност от 57 минути. Датата на премиерата не е случайна – на 20 април е избухнало Априлското въстание, за което Уилям Гладстон написва памфлета „Българските ужаси“, отпечатан в над 200 000 екземпляра.
Безпрецедентната популярност на памфлета и силният обществен интерес, който той поражда, е причината, който връща Гладстон в реалната политика. След това Гладстон става три пъти министър-председател на Великобритания и гръбнак на английската политика по това време. „Той не ни разглежда единствено като народ-жертва, а като народ със собствена култура и цивилизация и припомня дълга на Европа да се намеси за опазването на този народ-носител на цивилизация, наречен български народ“, каза Мелтев.
„Става дума за една личност, която има огромен принос за възраждането на българската държава. Дали умишлено или не приносът на тази личност беше замъглен в дебрите на историята. Филмът разказва за непознати събития преди руско-турската война – тези във Великобритания, възбудени от Априлското въстание и кланетата“, каза режисьорът.
Снимките и монтажните работи са продължили две седмици – една в България и една във Великобритания. „Филмът може да се нарече филм-портрет на една забележителна личност“, подчерта Михаил Мелтев.
Мелтев пожела успех на филма „Надявам се той да бъде интересен и полезен за зрителите. Филмът е с откровено образователен характер“, допълни още режисьорът.
Премиера на филма „Г-н Гладстон и българите“
/ЦГ/

21.04.2010 16.00 21.04.2010 16.00 Българска Национална Телевизия 22.30 „По света и у Нас“
Снимки от премиерата на „Господин Гладстоун и българите“

20.04.2010 23.00 Kross BG, BulgariaNews,