И в Рая има Ад

 

Документален филм за именития български интелектуалец Стефан Груев –автор и режисьор Атанас Киряков . Филмът е реализиран с подкрепата на Национален Филмов Център.

 

ВИЗИТКА:

Заглавие на филма: „И в рая има ад”, документален.
Място на заснемане: САЩ.
Година: 2007 г.
Продължителност: 180 мин.
Сценарист и режисьор: Атанас Киряков.
Оператор: Антон Бакарски.
Музика: Теодосий Спасов.
Продуцент: Пенко Русев (www.penko.ru).

Филмът е заснет с подкрепата на: Изпълнителна агенция „Национален филмов център”.

Отличен е с награда за режисура на фестивала „Златен ритон”.

„И в рая има ад” е предоставен на сайта Държавна сигурност.com от режисьораАтанас Киряков, на когото сърдечно благодарим.
(Филмът е разделен в четири части за по-лесното му гледане).

 

 

ИСТОРИЯ НА ФИЛМА

Обложката на DVD-изданието на филма.

Екипът на режисьора Атанас Киряков има невероятната възможност да заснеме големия български общественикСтефан Груев (броени дни преди да напусне този свят през 2006 г. Документалната лента е реализирана в САЩ, където екипът посещава писателя в дома му. Филмът е своеобразна негова изповед.

„Душата на българина е много променена”, споделя пред камерата родолюбецът. „Една от характерните мои черти е любопитството да разбереш какво е светът, къде сме, какви сме”, казва за себе си той.

„Със Стефан Груев се запознах през 1991-1992 г. в Ню Йорк”, разказа пред Държавна сигурност.com режисьорът и сценарист на филма Атанас Киряков. Тогава Груев гледа филма на Киряков „Оцелелите” за концлагерите в България. „Оказа ми затрогващо внимание. Тогава между нас се получи нещо като химия и станахме близки приятели”, спомня си режисьорът.

„Всеки път, когато Стефан идваше в България ми се обаждаше и се виждахме, а когато издаде спомените си „Моята Одисея” исках много да направя филм по нея”, разказва Киряков и продължава: „Един ден му звъннах по телефона и го попитах: Стефане, би ли се съгласил да заснема един филм за теб? За моя изненада развълнуван, с почти разтреперан от емоция глас ми отговори: „За мен ще бъде чест ти да го направиш, на теб имам пълно доверие”.

Стефан Груев дотогава е получил няколко предложения за подобен филм, но ги е отклонявал, тъй като не познава хората. Тази бариера при Атанас Киряков е премахната, защото поканата идва от приятел.

За екипа следва период на изчакване, тъй като Стефан Груев се разболява, а после това се случва и със съпругата му. Заминаването на филмовия екип за САЩ се отлага няколко пъти. „Накрая се обадих на Дими Паница, който е голям приятел на Стефан и го помолих да го убеди, че повече не може да се отлага и така заминахме”, спомня си перипетиите режисьорът. „Когато пристигнахме и започнахме да снимаме Стефан се съживи и положението му се подобри. Даже Мария Луиза, с която поддържаше тесни контакти, като му се обади каза: Какво са направили с теб? Звучиш напълно различно.”

„Разделихме се със Стефан Груев на 23 март 2006 г., а той си отиде на 2 май същата година. На следващия ден почина и съпругата му Лил”, отбелязва авторът на филма Атанас Киряков.

 

Кой е Стефан Груев

Стефан Груев като по-млад | Снимка: publicistika.blogspot.com.

Стефан Груев е роден в София на 26 май 1922 г. в София в семейството на Павел Груев, началник на Кабинета на цар Борис III. През май 1944 г. напуска България, за да следва право в Женева.

През 1945 г. баща му е ликвидиран от т. нар. Народен съд, а семейството му е изселено в Добруджа. Брат му е въдворен в лагери и накрая е вкаран в психиатрична болница. Сестра му е принудена да работи за  Държавна сигурност.

Заради комунистическият режим Стефан Груев не може да се завърне в Родината си и става политически емигрант. Близо 13 години по-късно майка му успява да напусне България и да отиде при сина си, който се установява в Париж. Там той издава емигрантския вестник „Български народ“.  Стефан Груев е сред основателите и активен участник в дейността на българските емигрантски организации „Свободните българи”, „Българско огнище” и „Български свободен център”, както и в издаването на техните списания „Възраждане” и „Български преглед”. Работил е в радио „Свободна Европа” и българската секция на Би Би Си.

В Париж Стефан Груев става репортер в  на списание „Пари мач”, а  впоследствие, ръководи бюрото на списанието в Ню Йорк между  (1957-1977). През 1963 г. получава американско гражданство. В САЩ се жени за голямата си любов – американката Лил, с която живее повече от 50 години, до края на живота си.

Стефан Груев се изявява като писател и публицист. Автор е на осем книги на френски и английски език: „Човекът и морето” (Париж, 1973), „Човекът и Земята” (Париж, 1974), „Човекът и космосът” (Париж, 1975). Част от творчеството му е областта на океанографията, на науките за Земята и за произхода на Вселената.

Стефан Груев в Бюрото на Пари мач в Ню Йорк | Снимка: publicistika.blogspot.com.

През 1967 г. издава „Проектът „Манхатън”, посветена на създаването на атомната бомба. Преведена е в Япония, Франция, Германия, Италия.

През 1987 г.  издава книгата „Корона от тръни. Царуването на Борис III, 1918-1943”, а пред 2002 г. публикува спомените си „Моята одисея”. Последните три книги са издадени на български език.

Стефан Груев е първият българин, стъпил на Антарктида.  Той е вторият след Марио Велер, който в 1971-1972 г. е командирован на експедиция на Антарктида за строителство и монтаж на станция, поддържаща връзка с космически сателит на Европейската космическа агенция.

Стъпва на родна земя през 1990 г., веднага след политическите промени в България.

Приятелят на Груев Димитър Паница при представянето на архива на писателя в Националната библиотека | Снимка: Иван Добромиров, nationallibrary.bg.

През 2002 г. за 80-годишнината му и за приносите си в популяризирането на българската култура и история, Стефан Груев е награден в България с орден „Мадарски конник” – І степен.

Той е съосновател е на Американския университет в Благоевград (1991) и е удостоен с титла „Доктор хонорис кауза” (2002).

Още приживе декларира, че ще завещае ценния си архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

След смъртта му със съдействието на неговия приятел и основател на фондация „Свободна и демократична България” Димитър Паница архивът е прехвърлен от САЩ в България и дарен на Националната библиотека, която го оформя в „Архивен фонд на Стефан Груев”.

Можете да видите тук:

Почина журналистът и писателят Стефан ГруевАвторът на „Корона от тръни“ не одобряваше политическата позиция и управлението на Симеон Сакскобургготски и публично се разграничи от него по повод подкрепата му за Иван Славков.Новини 3 май 2006, 15:16

След като десетилетия наред беше много близък със семейството на покойния Цар Борис III, през 2004 г. Стефан Груев публично се разграничи от Симеон Сакскобургготски по повод подкрепата му за Иван Славков, след като тогавашният член на Международния олимпийски комитет и председател на Българския олимпийски комитет се опозори пред целия свят.

Груев публично поздрави Филип Димитров за критиката му към действащия министър на спорта Васил Иванов-Лучано, опитал се също да защитава Славков по заповед на Сакскобургготски: „Поздравявам Филип Димитров, че изразява така точно и доблестно нормалната реакция на всеки почтен българин! При едно правителство, което избра да потули съществуването изобщо на едно 46-годишно срамно минало, и което никога не каза една дума на съжаление или показа и най-елементарно съчувствие към безбройните пострадали, окуражително е да видим, че все пак има честни граждани, които не са забравили ужасите и безобразията на комунистическия режим.

Достойни българи, които се чувстват унизени от угодничеството спрямо наследниците на мафиотската му икономика и репресивния му апарат“, писа Стефан Груев от Ню Йорк.