Tags

Related Posts

Share This

Образуване на Балканския съюз

Лондонската мирна конференция се провежда в двореца „Сейнт Джеймс“(03.12.1912 до 16.01.1913).
Целта на тази конференция е подписването на примирие между воюващите България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканския съюз) и Османската империя.
БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1912–1913)
Образуване на Балканския съюз.
Преговори между България и Сърбия от есента на 1911 г. – българската позиция автономия, а при невъзможност –  дележ на Македония с предвиден руски арбитраж. Сключване на таен съюзен договор през февруари 1912 г. Териториални и военни клаузи на договора. Т. нар. “спорна зона“ – ядро за бъдещи противоречия между съюзниците.
Съюзен отбранителен договор между България и Гърция от май 1912 г. без договореност по териториални проблеми – основа за бъдещ конфликт.
Устна спогодба между България и Черна гора за война срещу Османската империя.
Недостатъци на договорната система на Балканския съюз
България нарушава принципа на неделимост на Македония и приема нейната подялба с останалите балкански държави; съюзът е изграден на основата на двустранни договори на България с останалите балкански държави; България поема основната тежест на войната срещу турските сили в Източна Тракия; в Македония, за чието присъединяване тя има най-силни претенции, остават да воюват нейните съюзници; липса на ясни териториални клаузи за бъдещото разделение на завзетите територии; неясна позиция на Румъния, която отклонява участие в съюза, но има свои претенции за компенсации. В системата на Балканския съюз са заложени много противоречия; българската дипломация не успява да изгради стабилен съюз, с който да осигури своите териториални цели.
Начало на войната.
Мобилизация на българската армия (17 септември)(първоначално са мобилизирани 600 000 души, в хода на войната стигат до 750 000 души). Нота на съюзниците до турското правителство с искане за реформи в европейските вилаети. Турското правителство отхвърля исканията и скъсва дипломатическите си отношения със съюзниците. На 26 септември Черна гора започва военни действия срещу Турция. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Османската империя на 5 октомври. Българската общественост и войната.
Първа фаза на войната (5 октомври – 20 ноември 1912 г.).
Военни сили, състояние и планове на противостоящите противници. Първоначално България мобилизира 600 000 души, разделени в три армии, начело с ген. Васил Кутинчев (I армия), ген. Никола Иванов (II армия) и ген. Радко Димитриев (III армия). Родопският отряд под командване на ген. Ст. Ковачев заедно с Македоно-Одринското опълчение (12 дружини) под командването на ген. Никола Генев настъпва към Беломорска Тракия. Седма пехотна Рилска дивизия с командващ ген. Г. Тодоров трябва да действа по долината на р. Струма под сръбско командване. Сформират се около 50 доброволчески чети от македонски и тракийски бежанци, които с действащите в Македония 34 чети на ВМОРО оперират в тила на турската армия. Върховен главнокомандващ на българската армия е цар Фердинанд, а общото военно ръководство е поверено на помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов и на началника на Генералния щаб ген. Иван Фичев. Главната квартира се установява в Стара Загора.
Според плана България действа в Източна Тракия срещу основните турски сили и двете крепости Одрин и Лозенград. Сърбия действа на по-слабо защитеното Македонско направление. Гърция напредва на север към Солун и трябва да обсади и превземе силната турска крепост Янина в Епир, а гръцкият флот да блокира Дарданелите и превземе турските острови в Егейско море. Черна гора действа в Косово и Новопазарския санджак и трябва да обсади силната крепост Шкодра в Северна Албания.
Начало и ход на военните действия.
5 октомври – българските войски започват настъпление по линията Одрин – Лозенград. Бърз разгром на турските сили, което се превръща в бягство. Лозенград пада без бой, обсадена е Одринската крепост. Нова турска  отбранителна линия Люлебургас – Караагач – Бунархисар. След неколкодневни боеве и тази отбранителна линия е разбита. Турците отстъпват до укрепената Чаталджанска позиция. Българските войски излизат на Мраморно море и са на 40 км от Цариград. Втора армия затяга обсадата на Одрин.
Седма пехотна Рилска дивизия, под сръбско командване, подкрепена от четите на ВМОРО, напредва бързо по Кресненското дефиле и на 26 октомври предните й отряди влизат в Солун. Един ден преди това турският комендант предава без бой града на гърците. Бързо настъпление на български отряди и Македоно-Одринското опълчение на Южния фронт и освобождаване на Западна Тракия. След битка при Балкан Тореси  командващият Явер паша с 10 000 корпус се предава. Българският торпедоносец “Дръзки“ торпилира турския кръстосвач “Хамидие“ и го изкарва от строя. Българската авиация подпомага военните действия и за първи път от самолет са извършени бомбардировки на противника при Одрин.
Сръбската армия напредва без значителни усилия по долината на р. Вардар. Гръцката армия напредва успешно на север, влиза в Солун, обсажда крепостта Янина. Черногорските сили навлизат в Косово, Новопазарския санджак и обсаждат крепостта Шкодра. В Македония сръбските и гръцките власти установяват своя администрация, разпускат и преследват четите на ВМОРО, започват денационализаторска политика.
Гръцки териториални претенции и Турско искане за примирие на 30 октомври. Български отказ и атака срещу Чаталджанската позиция. Провал на атаката и сключване на примирие.
Лондонска мирна конференция.
Начало на мирните преговори между воюващите с посредничеството на великите сили. Искания на съюзниците – всички европейски територии на Османската империя на запад от линията Мидия (на Черно море) – Родосто (на Бяло море), островите в Егейско море, независимост на Албания, отказ на Турция от Крит, военна контрибуция. Турската делегация проявява неотстъпчивост. Противоречия между делегациите на съюзниците. България иска Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. Сръбската страна отстоява принципа на “фактическа окупация“, вкл. “спорната зона“. Гърция иска Егейска Македония. Румъния – искания за компенсация – граница по линията Тутракан – Добрич – Балчик. Противоречия и на посланическата конференция – Германия и Австро-Унгария се обявяват срещу руската подкрепа на победилия Балкански съюз. Нота на великите сили до турското правителство за предаване на териториите западно от линията Мидия – Енос. Преврат в Цариград на комитета “Единение и прогрес“. Новото турско правителство отказва исканите отстъпки. Прекъсване на преговорите.
Втора фаза на войната (17 януари – 31 март).
Възобновяване на военните действия. Турците набират нови сили и правят десант при Булаир и Шаркьой на полуостров Галиполи. След неколкодневни боеве българските войски отхвърлят турския десант. Неуспешен опит на турците да пробият при Чаталджанската линия. Атака и превземане на Одринската крепост в началото на март. Съюзниците превземат Янина и Шкодра. Турското правителство е принудено да иска отново примирие. Разногласия сред съюзниците за дележ на новите територии в Македония и Беломорска Тракия.
Възобновяване на Лондонската мирна конференция.
Нови противоречия при изработването на договора, Румъния иска Южна Добруджа, но след руски натиск се задоволява със Силистра и околността.
Подписване на мирния договор на 17 май.
Османската империя отстъпва на съюзниците всички територии западно от линията Мидия – Енос, Крит преминава към Гърция, съдбата на останалите егейски острови ще се решава от великите сили, Албания става независима държава, чиито граници ще се определят от великите сили. Друга международна комисия трябва да определи контрибуцията от Турция и взаимните териториални отстъпки между държавите-победителки. Значение на победата над Османската империя за България и нейните съюзници.


Противоречия между България и съюзниците й и намесата на великите сили:Германия,Австро-Унгария и Русия,оставката на правителството на Ив.Евст.Гешов и амбициите на цар Фердинад са причините за следващата война,наречена Междусъюзническа,завършила с позорно искане за примирие.
Последствията за България от Междусъюзническата война:
1913 г. 28 юли. Подписан е мирен договор в Букурещ. Румъния получава Южна Добруджа до линията Тутракан – Екрене на Черно море, Сърбия взема Вардарска Македония, Гърция – Егейска Македония. България придобива само Пиринска Македония и Беломорска Тракия.
1913 г. 16 септември. Мирен договор между България и Османската империя. България връща Източна Тракия без Малко Търново, Свиленград и Царево с околностите.
1913 г. 27 ноември. Екзарх Йосиф пристига в София. Тук е преместено и седалището на Българската екзархия. Това представлява своеобразен символ на националната катастрофа в Балканските войни.


“ „Независимост“ е идеална категория, противопоставена на „зависимост“ – всички реални страни се намират някъде по средата.Най-независимата страна в момента, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния й дълг.“ (проф. Ивайло Дичев)