“Кървава зора вестява страшни боеве за мъст”, Булаир (8.II.1913)
37 400 турци.
10 000 българи.
Това са приблизителните числености на двете армии, сражавали се в боя при Булаир – кървав, мъчителен, невиждан по своя устремен героизъм…
В хода на Галиполската операция с цел най-бързо пристигане в Одрин, турските бойни сили, идващи от една страна Булаир и от друга от Шаркьой, планират да се съединят. И двете турски армии са разбити.
Времето е влажно, студено и тежка сълзлива мъгла обгръща бойното поле. Изведнъж тя се разцепва от свирепия български боен вик “На нож!”, чуван от турските войници като “По пет на нож!”.
Отстъплението им по 130-километровата отбранителна линия е невъобразимо.
“Това бе една небивала касапница на хора, която никой ум не може побра”.
Единственото, което остава смачкано в ръцете на българските войници, е поредното пленено знаме с турския полумесец.
“Настървеността на боя, приличащ по-скоро на „кланица”, остави страшен белег на бойното поле. Върху пространството между българската позиция и Булаирската се изброиха около 6000 вражески трупа. Българските загуби бяха значително по-малки:114 убити и 416 ранени. Командуващият 4-а армия се чудеше кого да представи за награждаване: “Показаната храброст на нашето войнство в този блестящ бой беше така единодушна, че се страхувам да направя оценка за някаква относителна лична храброст” (България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., Г.Марков)
В чест на голямата булаирска победа са написани два военни марша – на 22-ри Тракийски (Самоковски) полк – пленителите на турското знаме – и на 13-и пехотен (Рилски) полк.
Командир на българската армия е генерал-майор Георги Тодоров, участвал в Руско-Турската освободителна война, в Сръбско-българската война, а по-късно в Междусъюзническата война и в Първата световна война. Един човек, преживял и участвал в петте войни за обединение на родината, с пет вида ордени за храброст, човек от поколението на великите български героични мъже, каквито България е раждала в последния си свиреп и страшен вопъл за освобождение и обединение, един от хората, за които и до днес пеем
“На рилеца герой,
титан калимански,
герой от Булаир,
с гърди от желязо
и воля от гранит“
Паметта за Булаир се пази в читалището-паметник в Самоков. И не само там, а и навсякъде, където българската армия някога е марширувала победоносно, с боен вик “Да живее България!”
“Бурно мятат се вълните
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците
гръмогласното “Ура!”
Поклон пред паметта на българския храбрец от Булаир! Сто години по-късно страшният за турците вик “На нож” все още кънти по планините и полетата на разединената, но все още жива и – по божията милост и геройския завет на нашите предци – единна и целокупна България.