Tags

Related Posts

Share This

100 години Балкански войни

№ 386 28. IX. 912.

Ministre Guechoff Sofia

Черногорский Крал моли най-настоятелно да му се изпрати първата парична вноска защото многобройните пленени турци ранени черногорци товарят черногорското съкровище отдавна изпразнено. Изплащането може да стане чрез Търговската Банка в Милано. Ще взема разписка каквато ми посочите.

Колушев

[Източник: ДАА, ф. 339 к оп. 1, а.е. 76, Преписка с Министерството на външните работи, Б.Н.Б, М-во на финансите; писма от Черногорското М-во на финансите и Министерски съвет: Относно заема на Черногорското правителство от България по време на Балканската война 1912 год., л. 2]

PetarVelichkov-stihove-1

Антологията „100 години Балкански войни“ е създадена във връзка с изложбата „Лицата на войната“, организирана от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, под патронажа на г-н Цветан Цветанов -Вицепремиер и Министър на вътрешните работи на Република България.

Автор на изложбата е д-р Руслан Иванов. Художественото оформление е дело на Миролюба Вълчева и Георги Мартинов.

PetarVelichkov-stihove-2

Съдържание

Манифест към българския народ 5

Иван Вазов * Кой бе героят 33

Стамен Панчев * Сине мой 7

Иван Вазов * България гледа… 34

Стамен Панчев * Другари! 8

Иван Вазов * При първия зов 35

Стамен Панчев * * * Навсякъде из родните…

9 Иван Вазов * Мила родино, здравей! 36

Стамен Панчев * * * С мъгла небето. 10

Иван Вазов * Немеях тъжно… 37

Иван Вазов * * * Ще умра скоро… 11

Иван Вазов * * * Не шумиме, ний кресливо… 38

Иван Вазов * Под гръма на урата 12

Иван Вазов * Поклон 39

Иван Вазов * Лозенград 13

Иван Вазов * По повод на едно писмо от Чаталджа 40

Иван Вазов * Към бойните полета 15

Иван Вазов * При ранените герои 42

Иван Вазов * Люлебургазкият бой 16

Иван Вазов * Сцена при окопите 43

Иван Вазов * Топовете 17

Иван Вазов * Симеон при Мраморно море 44

Иван Вазов * На Пиер Лоти 18

Иван Вазов * Пленниците 45

Иван Вазов * Сенките при Аркадиопол 19

Иван Вазов * Берлинският ареопаг 47

Иван Вазов * Пред гроба на майка ми 20

Иван Вазов * Царица Елеонора 48

Иван Вазов * Не за завоевания се борим 21

Иван Вазов * Самотникът в болницата 49

Иван Вазов * Теодору Рузвелту 22

Иван Вазов * По пресните им следи 51

Иван Вазов * Обновен народ 23

Иван Вазов * Новейшата турска история 52

Иван Вазов * На Свиленград 24

Иван Вазов * На Македония 53

Иван Вазов * Трите крепости 26

Иван Вазов * Моят път 54

Иван Вазов * Чаталджа 27

Иван Вазов * За ония, които са при Чаталджа 55

Иван Вазов * На чехите 28

Иван Вазов * Синът на България 56

Иван Вазов * Таз война… 29

Иван Вазов * На българските милосердни сестри 57

Иван Вазов * Неприятели 30

Иван Вазов * Нощ 58

Иван Вазов * Шуми Марица 31

Иван Вазов * Стон 59

Иван Вазов * Пред Бялото море 32

Иван Вазов * * * „Люби си ближния…“ 60

Иван Вазов * Майката на героя 61

Иван Вазов * Тържествен час 95

Иван Вазов * От четири месеца… 63

Иван Вазов * Затуй ли бе това? 96

Иван Вазов * Велик народ 64

Иван Вазов „Ни педя земя!“ 97

Иван Вазов * А Цариград? 65

Иван Вазов * На сръбските поети 98

Иван Вазов * Люлебургазките дни в София 67

Иван Вазов * “Па шта си ти?“ 100

Иван Вазов * Христо Ганчев 68

Иван Вазов * На Македония 101

Иван Вазов * Паметникът 69

Иван Вазов * Не даваме я! 103

Иван Вазов * Мамо, де е тате? 71

Екатерина Иванова * Война 104

Иван Вазов * * * Напрягаме мишци… 73

Екатерина Иванова * Свобода 105

Иван Вазов * * * С цветя и лаври. 74

Екатерина Иванова * На една скъпа жертва от войната 106

Иван Вазов * Паметник на българската мощ 75

Екатерина Иванова * * * Но сън един стои… 107

Иван Вазов * Булаир 76

Екатерина Иванова * Стопанствен преглед 108

Иван Вазов * Щурмът на Одрин 77

Н. Янакиев * Ечи ти горди наш Балкан 109

Иван Вазов * Върху форта Айваз баба 79

Кирил Христов * На турската граница 110

Иван Вазов * Височините 80

Кирил Христов * Ей, българино, не бъди светия! 111

Иван Вазов * По бойните поля не бях 81

Любомир Бобевски * Съюзници-разбойници! 112

Иван Вазов * Утихнаха бранни полета 82

Александър Балабанов * Балканският сирак 113

Иван Вазов * * * Звънлив като кристал… 83

Теодор Траянов * Тайната на Струма 114

Иван Вазов * Буйните нивя 84

Теодор Траянов * Българска песен 115

Иван Вазов * Мъртвите долини в Македония 86

Стилиян Чилингиров * Склоних глава… 116

Иван Вазов * Пролетта през 1913 г. 87

Стоян Михайловски * История

Иван Вазов * Псалом на енергията 88

на турско-българската война в 24 думи 117

Иван Вазов * * * Мир, мир! Свърши се… 89

Иван П. Йончев * Какво са… 118

Иван Вазов * На България 90

Иван П. Йончев * Завета на дедите 119

Иван Вазов * При срещата на героите 91

Бележки 120

Иван Вазов * Моите песни 92

Балканска и Междусъюзническа война. Книги във фонда

Иван Вазов * Българският бог 93

на НБКМ, 1912-2012 г. 122

Иван Вазов * След Сливница… 94

PetarVelichkov-stihove-3

МАНИФЕСТ!

къмъ

БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ.

Българи,

Въ продължение на 25-годишното Ми Царуване, Азъ съмь дирилъ ниннги нъ иирна културна работа напрЬдька, щастието и « лавата на Българин. И нь тази посоки Азъ желаехъ да върви постоянно Българскиять народъ.

Проввд-Ьиито, обаче, е садило инакъ. Настана ИомеВГЬ, когато българското племе е повикано да нанустне благодатъта на мира и да прибегне къмъ орликието ли постигане на една велика задача.

Отвждъ Рила я РодопитЬ наши братя по кръвь и но н+.ра не б-Ьха честити и до днесъ, тридесеть и петь години сл-Ьдъ нашето освобождение, да се сдобиять съ сносенъ чок-Ьшки животи

Всички усилия, направени за д<ктигнн«-н> на тази ц-Ьль, както отъ ВсликитЬсили, така и отъ българските правителства ве създадоха условия, при които тия христиани да се радват*!, на човешки права и свободи.

( ълзит-Ь на балканския робъ, вонлитЬ на милиоино христианско население не можаха да не покъртять нанмп I. сьрдца, с-ьрдцага на rJ-.хни еднородни н еднов+.|»ЦИ, които дъл-жимъ свобода и миренъ животь на една велика христианска освободителка.

И Българекинть Народъ си спомни пророческото слово на Царн-Оснободителя: J пятото дЬло тр+Дин да се доведе до край“.

Нашето миролннше се изчерпа … За да помогнемъ на угнетеното христианспо население нъ Турция, никакно друго средство нс ни остана, оснЬиъ да се объриемъ къмъ орлжието. Само съ това срЪдетИ“ ние виждаме, че ще можеиъ да му спечелим ь закрила и» живота и имота. Анархията in. Турско заплаши и нашнять държяш*нъ животь <-‘лкдь клцнетата въ Щит. и Кочани, наи-hcTo да се даде на «традалнитЬ правда и удовлетворение, каквито ние поискахме. Турското нранител«тио зинов1.да мобилизация на сиоит!. нъорлокеяи сили. 1ака се извика на тежко изннганис нашето дългот1>рп1шис.

ХуманнигЬ християнски чувства, свещениятъ дългъ да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление. честьта и достойнството на България Ми наложиха повелителния дългъ да повикамъ подъ знамената приготвените за отбрана на отечеството синове.

Напито дЬло е прано, велико и свято. Съ счиренно упонаиие in. закрилата и помощьта на Ксенишния, нгьзвЬегявшгь на Б’1>лгарския Народъ, че войната за чон+.тки нравя на хри-«тиаиитЬ в-ь Турция е обявена.

Повелявамъ на храПрата Винарска войска да навлТ^и* in. tj реквтг» п|>+.д+»ла! Редомъ и наедно съ насъ ще воюваш. п|ютн1п, общия неприятен, «а еллцата ц1-н, войскитЬ ва сдружените съ България Пилкански ц.пжави: Оьрбин, Гърция и Черва-Гора. И в., тая борба ..а кръ™ протииь нолу-

Ml-iiw. на свободата срЬщу тилният», ние ще имаме симпатиите на ж ички ония, коиго обичал, правдата и наврЬдъка. < иленъ <гь тия симпатии, нека юначниять бъ.1Га|м ки ■“’йиавъ си спомни г.ройскитЬ д-Ьла на сноитЬ баши и д+.ди ■ доблестъта на своитЬ учители руси освободители и нека лети огь вобЬди кьмъ по/И.да.    ___

НапрЪдъ! Богь ха е съ насъ!

Ibxaj-m п От. Сома на -И»    a    n/rrwuia    ни    J

Фердинандъ.

, Нинмгъугьям l uitn    Ммнитц/v    на Виншшг! Vthun и н» Някт^ючпт    И».    I* «■

Минш-п.|.|    ма    Иа.ту1ижиг1. Pafe/m и Народило .Чдра»-    Кл.    Лягпаи

Миилгтмп на Hapojuxm. ИрпгвЬпгяи»: И». IJWev.

Ммни-тцп на Фи«авял* Т. Тводеро*»-

Мнмггцл. на    П    Лбртямл.

Мшишт^ ш Война™.    нии-Htv    Н Н-«-4«р.*к

Huuumfn на Тъугчвшп*. Нр-яшоиевипъп ш Труд* T®**^orv п. на Зииед1т«т« ■ Дчш««н»г1 Наг/Т»    X Хрясто»!-

k < Гради Нлгакита и Ил»г-\гцоЛгт»т    X    ЯЬлшмпш.

на ЖалЬштшН. lloiuurt ■ Tuarpa+ani *. •р“’*

МАНИФЕСТ

към

БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Българи,

В продължение на 25-годишното ми царуване, аз съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви постоянно българският народ.

Провидението обаче е съдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача.

Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот.

Всички усилия, направени за достигането на тази цел както от Великите сили, така и от българските правителства не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи.

Сълзите на балканския роб, воплите на милионно християнско население не можаха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка.

И българския народ си спомни пророческото слово на Ца-ря-Освободителя: „Святото дело трябва да се доведе до край“.

Нашето миролюбие се изчерпа. За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и имота. Анархията в Турско заплаши и нашия държавен живот. След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците права и удовлетворение, каквито

ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили. Така се извика на тежко изпитание нашето дълготърпение.

Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената подготвените за отбрана на Отечеството синове.

Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упова-ние в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ,че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.

Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители – руси освободители, и нека лети от победа към победа.

Напред! Бог да е с нас!

Издаден в ст[олица] София на 5 октомври 1912 година.

На първообразното със собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано:

Фердинанд.

Подписали:

Председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията: Ив. Ев. Гешов

Министър на вътрешните работи и народното здраве: Ал. Людсканов

Министър на народното просвещение: Ив. Пеев Министър на финансите: Т. Теодоров Министър на правосъдието: П. Абрашев Министър на войната, генерал-лейтенант: Н. Никифоров Министър на търговията, промишлеността и труда: Хр. Тодоров

Министър на земеделието и държавните имоти: Д. Христов

Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Д. М. Яблански

Министър на железниците, пощите и телеграфите: А. Франгя

Сине мой, надежда скъпа моя, радост в грижи, грижа в радостта, може би последен ден е тоя, в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна, дълг отечествен зове ме в бой, може би не ще те веч прегърна, теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям, нека Бог закриля теб в света.

На теб сал един завет оставям -свет завет на грижовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине, моето богатство ти е той, с него татко ти не ще загине -ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен на родинолюбците деди, гражданин бъди ти всявга скромен, честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни, с тях окрилен в мирен труд ил в бой, дай живота си за края родни -българин бъди горд, сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя, радост в грижи, грижа в радостта, може би последен ден е тоя, в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна, дълг отечествен зове ме в бой -дай да те целуна и прегърна, може би за сетньо, сине мой!

PetarVelichkov-stihove-4

Павел Стаменов Панчев, нему е посветено безсмъртното стихотворение „Сине мой“

Развяват се гордо над нас знамената, настроени войнствено тупкат сърцата, часът на отплата вековна удари; за бой призовала е всички родина -под такта дружина върви след дружина. Здравейте, другари!

Оставил е работа всеки дома си, оставил е всеки от нази жена си, дечица любезни, родители стари; нас дъждове мокрят и преспи завяват и в походи дълги крака отмаляват. Дерзайте, другари!

PetarVelichkov-stihove-5

Кавалерия за бойното поле

И денем и нощем атаки ужасни, косят безпощадно; и болести страшни -където погледнеш: по диви чукари, край брегове морски, в поля, по могили навсякъде гробове, гробове мили. Простете, другари!

Навсякъде из родните предели почерниха се много домове -почиват вечен сън юнаци смели в далечни и незнайни гробове.

Почиват те в тракийските долини, край брегове на морските води, ни дъждове, ни бурени с години не ще изличат техните следи.

PetarVelichkov-stihove-6

Тез гробове свидетели са неми за жертвите на родний край големи, как скъпо нему свободата струва –

за мъртвите смъртта не съществува, смъртта им чувстват майките, децата, оставени на воля на съдбата.

С мъгла небето се облече, прехвърчат и снежинки вече. Градът потънал е в покой, а някъде сега далече кипи ужасен бой.

Долитат вести от войната, възторжено тръби печата, че еди-кой си град е взет, на пълководци имената разнасят се навред.

PetarVelichkov-stihove-7

Съдба – светът ще вечно кити, ще кити вожди именити със славата на тез борци, що тлеят някъде зарити без кръст и без венци.

Лозенград

Ще умра скоро негли – не жалея: видях ти славата, Българийо, днес, дочаках, майко, таз велика чест -триумфа ти прекрасен да възпея.

И мойта песен – изблик на сърцето, жив ек на славата ти – ще ечи в грядущето. Прахът ми ще мълчи, но тя сребриста ще звънти в небето.

PetarVelichkov-stihove-8

О, не, не щъ умра – в гроб нека тлея, че мойта песен е един листец, прибавен в твоя лавровий венец: аз в твоето безсмъртье ще живея.

Кой плаче там, кой пее -пламти в тревога свята? България живее под гръма на урата.

Тез удари отде са -туй биене на млата? Грядущето кове са сред гръма на урата.

PetarVelichkov-stihove-9

Българските войски пред Лозенград, 1912 г.

Кой този вик издава, та екнат небесата? Светът ни поздравлява през гръма на урата!

7

Иван Вазов * Лозенград

I

От вас първен вихром гръмна

Лозенград, велико слово

бурний ураган народни,

в нашата исторья млада,

вража сган помете тъмна

Лозенград, сиянье ново,

от полята веч свободни

на небето ни лампада!

и светът видя замаян

Лозенград, безсмъртна слава,

силните балкански чеда

бляскава легенда ратна,

да летят в полет отчаян

млад триумф на мощ корава

от победа на победа

и на сила необятна!

III

Лозенград, напор титански

О, юнаци благородни,

на народний дух, десница,

о, герои вдъхновени,

на душманите славянски

о, вий, синове свободни,

тежка, шеметна плесница!

в свободата закърмени,

II

виждам ви оттук вихровни

Вам, полета лозенградски,

как в ехтежа на борбата

поклон вам, на вашта слава

фъркате с ура гръмовни

и на гробовете братски,

към смъртта под знамената!

що нетлен венец венчава.

Смърт – що значи тя за вази на Българья пред завета и честта – орли-витязи, хали в бойните полета?!

IV

PetarVelichkov-stihove-10

Лозенград! Начало славно на велика епопея, предвещанието гнявно за конеца на злодея!

Твоят гръм омаломощи в миг един колоса гнили. Паднаха тогава още Солун, Скопье, Охрид мили

и възторг света разтресе, първи път засмя се роба, клик ликуващ се разнесе на тиранина въз гроба!

Ноември 1912

Разсъмва се. Навън е мъгляво, дъжд и киша. Внезапно влажний въздух вик някакъв раздра: войници там вървяха и викаха ура! -в мъгла и дъжд, и киша.

Вървят, вървят деннощно в безкрайни върволици, течат вълни човешки за кървава война, изчезват – други идат – от цялата страна вървят с ура войници.

PetarVelichkov-stihove-11

Българио, ти цяла си напън нечовешки, дух, нерви, мишци, огън – настръхнал серафим, -летиш напред стихийно във сеч, в барутний дим във напън нечовешки!

Ти даваш всичко свое: снага, душа и кръв, и даваш ги със радост под вихрът на урата. Мощта на урагана, гневът на страшний лъв ти носиш във борбата!

Ноември 1912

Поручику Борису Вазову

Битка титаническа, ужасна -нови Мукден, Лайпциг, Ватерло,

Бородино – сеч стихийна, бясна -грозний смях на адското пъкло;

PetarVelichkov-stihove-12

бой на петвековните омрази, на два гневни свята лют двубой, среща на човешките талази, побеснели, в страшен рев и вой;

полмильон борци, два урагана светоломни, в бяс, в полуда зла, сблъскали се – Азия с Балкана -гръм и плам из огнени гърла!

Издържа ти, лъве смел балкански, таз борба – светът трепери йощ! -Рухна в дивий бяг на ордите османски сетнята на варварството мощ!

Български войски при Люлебургаз, 1912 г.

Рухна тя навек в страха, позора, страшний колос – сянка, съсипни!

Гледам, там далеко в кръгозора стамбулските клатят се стени.

От наште удари една велика в Европа днес империя загина.

И слисаният свят смутен извика: „Топовете й лоши са причина!“

Топовете? О, заблужденье смяшно! Тям друго липсваше, на враговете: оръжие неотразимо страшно, с каквото ний ги бихме, що ги смете.

PetarVelichkov-stihove-13

Български войски при Люлебургаз

Духът, духът бе туй оръжье!

Духът, кой им дава сили великански, духът, кой сгрява, топът, що не лъже -той в редовете липсваше душмански.

Що значат на Крьозо и Крупа сечивата без вяра крепка в правотата своя, без жар в гърди, без идеал в душата, без волята да победиш във боя?

А ний ги имахме, и тез топове най-много биха сплашените орди -о, Лозенград, Люлебургаз, сурови сведоци сте на наший устрем горди!

Духът! Той само дига, съкрушава, той в сватба кървавия бой превръща, кат на героя мощ стихийна дава и Ксерксовата сган във бяг обръща!

Ноември 1912

Пет века ужаси, убийства и кланета, пет века в дим и смрад потънали светини, пет века с топла кръв обливани полета и земни раеве превръщани в пустини,

пет века варварства, насилия безчестни на твойте идоли светът дължи, поете!

PetarVelichkov-stihove-14

Български войски край Лозенград, 1912 г.

Ти вийш венци на мор, за тигър пееш песни: на Кочани и Щип не чу ти ревовете!

Свести се! Твоят химн жесток и светотатски е храчка, фърлена въз бога и човека; а наший меч лети да тури край на адски тегла, да тури край на черний срам на века.

Не хищни замисли ни движат, нито злоба -с кръвта си ний чъртайм велика епопея, ний носим свобода в тъмницата на роба, ний носим подвига свещен на Прометея;

ний носим слънце там, де гробен мрак царува в злочестите земи, де братя иго влачат -и скоро нов живот ще там да заликува, а ти си поплачи въз гроба на палачът.

На тез аркадиополски поля и други път се много кръв проля.

Тук в славни битки български юнаци паднаха – гробите им нямат знаци.

И спаха тихо дълги векове от свойте изостали полкове.

Но ето нов гигантски бой – сто бесни хали -отдън разтресе тез поля заспали.

Разбудени от страшния тътнеж, от адския над техний прах гърмеж,

PetarVelichkov-stihove-15

скокнаха прави ратниците тия, паднали тук на път за Византия.

И сетиха по тоя шум и клик, че те присъствуват на бой велик,

че някой цар повел войските свои по славний траг на старите герои;

разбраха те, че българската рат пак друм пробива си за Цариград,

заветна цел на Крума, Симеона, тревожен блян на тяхната корона.

Тогаз тез оживели мъртъвци, столетья тук почивали борци,

участници във нявгашни походи под славни, войнствени царе-войводи –

чеда на ратоборни векове -със свойте копья, саби, лъкове,

продумаха си: „Братя, ето време да видим сбъднат бляна си големи!“

И те се сляха с българската рат, та път да продължат към Цариград.

Ноември 1912

Българската войска атакува Лозенград (вляво – цар Фердинанд I)

Умряла на 6 ноември 1912 г.

Гърми към Мраморно море войната, на нов живот тя призовава роба, победно там се веят знамената, а тук аз майка ще зарина в гроба.

О, майко мила, свята майко моя, прощавай, сбогом, сетня е раздяла!

Не чуйш, а ледната останка твоя земя ще глътне, и за вечност цяла.

Ноември 1912

PetarVelichkov-stihove-16

Изгубвам те, о майко благородна, с любов обсипвала ме, с грижи нежни от люлката под стряхата ни родна до тез дни на живота ми метежни.

Печален дял бе твоя, душо страдна, верига скърби беше ти живота; но, героиня, ти под тях не падна, търпя без ропот своята голгота.

Сама скръб цяла, в мойта – то бодри ма, отпадах ли, ти дигаше ме, мамо, и всичко светло, що в душа ми има, ти насади го, теб дължа го само…

Текат сълзи, сърце се къса, стене. Допява се молитва погребална и тихо в гроба снимат я студени и с пръст засипват майка идеална…

Но мойте сълзи спряха ненадейно: спомних при тоз гроб веч полузаровен, че там далеко днеска чудодейно възкръсва цял народ из гроб вековен.

Пленени турски офицери между Димотика и Дедеагач от отряда на Явер паша

Не за завоевания се борим, не сме за плячка гладни, ни за слава, скъпим кръвта, та да я позорим -за висша цел се щедро тя отдава.

Войната бич и напаст е проклета, позор за человечеството ново, но тя от нази гордо бе подьета със взор опрян в разпятьето Христово.

Ний жертви даваме – о, жертви страшни! понесли кръст към нашата голгота, ний мрем в полята бойни, прашни, та мъртвия да викнем към живота.

О, таз война я вдъхва, озарява любов най-чиста къмто человека -от всички слави най-велика слава, венец нетлен за нази и за века.

Ний чупим братско иго, както нашто иго друг брат счупи на бойните полета. Българио, до края изпълни го на цар Освободителя завета.

PetarVelichkov-stihove-17

Българските генерали Савов и Фичев управляват страшния петдневен бой при Люлебургаз, 1913 г.

Ний чухме ти привета благороден към нас, борци за светъл идеал, о, син могъщи на народ свободен, във чийто глас света се вслушва цял.

Борбата ни свещена и велика венци на родината ни спечели и в най-далеките земи, предели триумфът ни възторг горещ извика.

PetarVelichkov-stihove-18

Български войник, 1913 г.

Но твоят – за сърца ни е причина с особна гордост да се разтуптяват: духът на Вашингтона, на Франклина през твоите уста ни поздравляват.

Декември 1912

Професору Ив. Д. Шишманову

Да, таз война за нас морална беше баня. Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди, духът ни из това горнило на страданья излезе по-як, здрав и цял се подмлади.

Бухтящий ураган пречистюва въздуха. Къде сега онез прах, вон и мърсоти на нашия живот? Литнаха, не се чуха. Една велика страст в душите ни пламти.

Ноември 1912

PetarVelichkov-stihove-19

Една велика страст, една велика мисъл ни слива, движи, грей в тез кобни часове, заветът, що сам бог в сърца ни е написал, за жертви днес свети, велики ни зове.

И ний ги даваме за братята робове без сметка и без жал – на бойните поля. И сещаме се ний по-силни и по-нови, и сякаш нова кръв в сърца ни се преля;

и чувство никакво дребнаво ил отровно не ни мърси, а плам небесен в нас гори.

И сещаме се ний пораснали духовно в тоз напън величав, по-чисти, по-добри.

Какъв запас от жар, от мъжество и сили, високи доблести, духовни красоти в народната душа небутнати се крили, извикани навън от подвига свети!

Да, таз война за нас морална беше баня, изкъпана оттам изскокна нашта чест, светът на нов народ възторжено се кланя и ний сами едвам познаваме се днес.

17

Иван Вазов

* На Свиленград

По случай наименованието от сви-

Някога – отдавна беше –

ленградчани една улица на мое име,

гост на чудна ти природа,

веднага след освобождението на

младата ми кръв кипеше

града, дето през 1874 г. бях учител

за борба и за свобода.

I

Скромен жрец на идеали,

Поздрав тебе, Свиленграде,

сях лучи и живо слово,

поздрав тебе, град честити,

будях съвести заспали,

който пръв прегръдки даде

готвях поколенье ново…

на Българья на орлите.

Помня руйната Марица

Пръв излязъл от тъмница,

с бреговете разцъфтели,

ни здрависа свободата,

тихо плачуща царица

първа – твоята Марица

на поробени предели;

отрази ни знамената.

Край вълните тихопойни

II

шепнях първите си песни,

Скъп си ми, о, граде мили:

часове познах упойни,

мили спомени от младост

тънях в блянове чудесни…

с теб душа ми са сроднили –

спомени за скръб и радост.

О, честито време бе то, време на пориви млади, на летежи към небето мрак не туряше прегради.

И небето беше сяйно, утрото всегда засмяно, бъдещето бе безкрайно, с рози и цветя постлано.

PetarVelichkov-stihove-20

Молебен за падналите герои от 30-и пеши полк при Картал тепе

III

Скъп си ми о, Свиленграде, помнях те – и ти спомни ме в умилен израз даде на таз памет – просълзи ме!

Поздрав тебе, граде мили, наш си веч и наш оставаш. Падна ти ярема гнили, нека вечно процъфтяваш!

Нек и твоята Марица, плачуща до вчера, жална, дор до морската граница с песен лей се триумфална.

Лозенград

Лозенградските силни позици могат да бъдат взети само след шестмесечна обсада, и то от пруси.

Фон дер Голц

Е, добре, ний взехме ги за два дни твойте непристъпни твърдини. Рекохме ний: „Лозенград да падне!“ И паднаха мълньеблъвни висини…

Не сме пруси, а балкански чеда, мощ славянска в нашта гръд бучи, ний на щик грабнахме таз победа -тъй ни даскалът руснак учи.

Ноември 1912

PetarVelichkov-stihove-21

Ний изнесохме в тоз бой титански сила, расла цели векове, и таз сила във размах гигантски ново бъдеще сега кове –

Бъдеще на правда, мир, свобода, в край, кой векове ги не позна… Гордо вейте се под небосвода, български победни знамена!

II

Одрин

Не, не давам Одрин! Никога Мехмед V

Одрин, гръмоблъвна твърдина!

Всуе противиш се на съдбата: бил си наш във прежни времена, пак ще бъдеш нам под знамената 7 .

Одрин, наближава твоя час!

Виж, обгръщат те орлите наши. Силом, миром ти си в нашта власт, скоро в теб ще чукнем пълни чаши.

Les lignes de Tchataldja, infectees par le holera, sont imprenables. Cette fois encore les bulgares n’entrerontpas a Constantinople!

(Из дописката на един кореспондент)

PetarVelichkov-stihove-22

Турски военачалници

Поспряхме пред Чаталджа холерна победоносния си ход.

И викна Стамбул в радост неизмерна:

„Привет, Чаталджа! Ти от гибел верна спаси пророковий народ!“

Не радвай се, болнико цариградски!

Чуй твойте гладни азиатски пълчища – хищна сган, духовен леш -и мълниите на гърлата адски, и страшний мор, съюзник твой зловещ,

за тебе слаби са отбрани.

Виж, лъва Крумов веч се ежи, кани да ги префръкне и кат в стари векове, могъществен, по славното преданье, над Златний рог да зареве!

Декември 1912

За вашето съчувствие широко в борба ни свята, изразено смело в горещо слово и в горещо дело -благодарим, благодарим дълбоко.

О, чехи, род пламтящ, душите ваши са струни цели с трепет благороден, скръбта ни вас боли, триумфът наши превръща се във ваш триумф народен.

PetarVelichkov-stihove-23

Влизане на българската войска в Солун

Ще видя ли денят неоценими на вашата борба света, о, братя, кога за тази ви любов, симпатья с кръвта си вам ще отплатиме?

Ноември 1912

От бурний Лозенград до бряга беломорски посяхме с трупове полета и долове и друмът ни бе друм настръхнал от гробове, от пламнали села над хекатомби хорски.

От траури сега България чернее!

PetarVelichkov-stihove-24

Пленени турски генерали, 1912 г.

Венеца лавров наш как скъпо го купихме!

И колко младости в земята ги зарихме.

И зимний вятър днес над тях зловещо пее!

Навред беди, беди! Там кърви и гробове, тук хиляди, безброй сираци и вдовици, с борци и стонове напълнени болници, запуснати нивя, затворени домове.

Война ужасна, зла, стихия разярена, бич изтребителен, ехтеж от гняв, риданья, война безмилостна, море от плач, страданья о, Боже мой – и пак война свещена!

Ноември 1912

Епизод из Бунархисарския бой

Подир ужасната „На нож“ атака боят спечелен бе от нас: във бягство враговете; войската ни след тях – със щика в гърбовете и веч далек се чуй на паниката воят…

На бойното поле зловещо е мълчанье.

При опустелите от турците окопи -тела разкъсани, налягали, кат снопи, и живи йощ борци с кръвоструящи рани.

Вечерен пада здрач. Един ранен войскарин, млад, снажен българин, се там подига тежко (със щик в коляното е бедният ударен), озърта се навред от туй поле мъртвешко.

Декември 1912

PetarVelichkov-stihove-25

Първото пленено знаме в Пловдив, 1912 г.

Озърта се навред за помощ. И съглежда далеко нейде си познато ханче нему: превързочния пункт! И трепнува сърце му болезнено в гърди от радостна надежда.

И тръгва хромишком да найде лек, подслона при грижи български и тук да не остане във тая ледна нощ при мъртвите душмани, но ето, чува той на някого си стона.

И вижда там: ранен, стар турчин се превива и гърчи от болеж, „аллах, аллах!“ се вика.

И стреснат, той позна врагът си, който щика в месата му заби на яростта в порива!

И пламна той за мъст! И в първото жестоко движенье на гнева той щика си насочи в гърдите на врага да го забий дълбоко. Внезапно турчинът стрелна му страшни очи

и викна разярен: „Гявур проклет, убий ме! Муши! Тук милостта аллахът забранява.

Аз тебе нараних, а ти, гявур, добий ме!

И аз те бих убил, да бе ръка ми здрава!“

И той чака смъртта в ответ на таз омраза.

А българинът, блед и в изумленье нямо, погледна този звяр, па троснато му каза: „Ела с мен, будала, да те превържат тамо!“

Шуми Марица

Марш, марш и пр.

окървавена,

плаче вдовица

Млади и знойни,

люто ранена.

в вихрите бойни

ний сме достойни

Марш, марш,

лаври да берем.

с генерала наш!

В бой да летим

Марш, марш и пр.

враг да победим.

Ний сме народа,

Български чеда,

за чест, свобода,

цял свят ни гледа,

за мила рода

хай към победа

който знай да мре.

славна да вървим.

Марш, марш

Марш, марш и пр.

с генерала наш –

в бой да летим

Левът балкански

враг да победим.

в бой великански

с орди душмански

Ноември 1912

води ни крилат.

Болнични стаи на Червения кръст в мъжката гимназия в Пловдив, 1912 г.

PetarVelichkov-stihove-26

Днес поздравихме с гръмовно „ура Бялото море.

(Из писмото на един доброволец)

Привет вам, класични талази, привет вам от наший Балкан!

Не идем кат гости на вази, а стигаме скъпий си блян.

Дойдохме, и тук ще останем -поклон вам, лазурни вълни! Приятели вечни ще станем с топлика на вашите дни.

Декември 1912

PetarVelichkov-stihove-27

Привет вам, брежища засмени, на вечните пролети кът, неранцът де зрей позлатени, де миртове, лаври растът.

Привет вам, егейски простори, пленява ни чудний ви глед, пред наште смаяни взори вълшебен откривате свет.

Размахът на сили ни тайни простор нов ще найде по вас и нов друм към бъднини сяйни. Море, възликувай със нас!

Ликувай и вечна си песен слей с нашто гръмовно ура! Победата в тоз ден чудесен със тебе ни изново събра.

Море! Не си чуждо за нази: след дълги столетия пак в кристала на твойте талази огледва се българский стяг.

Пленници от армията на Явер паша на обяд в казармите на 9-и пехотен полк, 1912 г.

Героите на тая война са анонимни. (Думи на един европейски кореспондент)

Напразно питате за имената на първите герои в таз война: едничко име само времената ще знаят, име с вечна светлина.

PetarVelichkov-stihove-28

Санитарна кола на фронта

О, да. Из тая драма, изумила вселената чрез доблести безброй, със мощ духовна и желязна сила, изфръкна, лаври сбра един герой;

един герой, един витяз всеславен, един титан под синий небосвод с грамаден кръст в исторьята изправен, а той се казва: Българский народ!

От вожд до редник, и богат, и беден, и кой остен, и кой перо държи, учен и прост, начален и последен -борбата всичките в едно сдружи.

И всякой своя дял от жертви внесе без шум, фалби, покорен на дълга. Да, цял народа таз война изнесе, едничък той героят е сега.

Поручику Ал. Паскалеву

Под дъжд проливен във окопа, до пояс във вода и кал, нишан на пушките и топа, три дена не ял, не спал,

PetarVelichkov-stihove-29

Главната квартира на посещение при Втора армия, 1912 г.

в борба с душмана и стихийте ти победи, войнико млад, и на смъртта из страхотийте излезе по-здрав, по-крилат.

Каква корава мощ и сила, какво нечуто мъжество душата ти, войнико, крила за кървавото тържество!

Перо ил рало ти държеше, а мълнии сега фърля, тих труженик до вчера беше, днес – лъв на бойните поля.

Но как изнесе таз победа над ужасите и смъртта?

– Аз помнях, че на мене гледа България, света.

„Отечество – що е? – Понятие диво на умове във мухъла заспали.

Завет? – Как тая реч звучи фалшиво!

Дълг? – Вятър, глупост – идеали.

Ний сме човеци века си надрасли.

PetarVelichkov-stihove-30

Дванадесети полк, 1912 г.

Брат, чужденец за нас са безразлични.

Да чувствуваме, мислим като вас ли?

Не, предразсъдки нам са неприлични!“

Тъй думаха до вчера те, упити от дух на отрицание всестранно, тез млади светоломци упорити…

Но гръмна рат, ревна полето бранно.

И зърнахме ги – лъвове станали -как биха се, как мряха в боя тамо за родина, за дълг, за идеали, кат помняха, че българи са само!

Отцовский дух, що тлеял им в душата -под пепел въглен жив – пламна, възкръсна и на утопийте дима разпръсна при първий зов на родината свята.

Доживях да видя ази ново слънце да огрей твойте шуми и талази, твойте венци и витязи, мила родино, здравей!

Доживях да чуя смаян химн възторжен да ти пей свод, земя и свят безкраен, ден дочаках чуден сяет, мила родино, здравей!

PetarVelichkov-stihove-31

Почивка на фронта, 1912 г.

Доживя сълзи от радост твоят песник да пролей и сърцето му таз сладост да забие с нова младост -мила родино, здравей!

И когато Бог отсъди моя прах във гроб да тлей, сетний стон из моите гръди, сетният ми вик ще бъде: мила родино, здравей!

Немеях тъжно ази в гръмовете на битките9 . И думаха мнозина: „Запей ни славни песни пак, поете, виж, нова епопея се начина!“

А аз въздишах в сдавено страданье: зад шумний клик, зад славата, геройте аз виждах с трепет на кръвта поройте гробове нови, майки във риданье.

PetarVelichkov-stihove-32

Преглед на пленени турски офицери, 1913 г.

И дор победните гърмяха битви, за песен нямаше в сърце ми место. Смутен, потиснат, аз мълвях молитви към Бога с очи овлажнели често.

Аз молех го за нашите юнаци закрила да им бъде във бедите, по-малко дяца днес да са сираци, по-малко къщи днес да са закрити…

О, как да славях тържество победно пред пресний гроб на хиляди живота, кога в безмълвна скръб чело си бледно навел бях пред народната Голгота?

30

Иван Вазов * * *

Не шумиме, ний кресливо не се фалиме лукаво: ний работим мълчаливо, но работим мъжки, здраво

PetarVelichkov-stihove-33

Цар Фердинанд при обявяването на войната, 1912 г.

Не шуми със свойто дело, кат сей нивата, орачът, с наклонено, потно чело меча си кове ковачът.

Декември 1912

Поклон, народе мили, работник и герой, с крила, с железни сили, поклон, народе мой!

Цалувам твойта слава, свещений подвиг твой, десницата ти здрава, поклон, народе мой!

PetarVelichkov-stihove-34

Цалувам ти венците, юнако в мир и в бой, ковач на бъднините,

поклон, народе мой!    Пренасяне    на    ранени    и    болни    с    волски    коли

…Как охотно бих полетял отново сре

По знамена ви прашни

щу врага, за да се доведе до край едно

слова велики, страшни

велико дело, започнато тъй славно…

сияят: Лозенград,

Може би всеки нов ден от новата

Люлебургаз… Чела ви

война слънцето ще озарява гробовете

ламтят за нови слави

на много и много още български чеда,

пред изумлений свят.

но най-после в един тържествен ден

– честити, които доживеят! – също

С кръвта си епопея

то слънце ще озари гроба на Турция. И

чъртайте за идея

тогава грейката на свободата, която

голяма и света;

ще зацари върху тази рабска земя, не

не плашат ви стихийте,

ще имаравно по своя блясък…

на боя страхотийте –

(Из писмото на поручик Л. Малеев)

не плаши ви смъртта!

Юнаци и витязи,

Отгде такава сила

прекланям се пред вази

в гърди ви се вселила

челото умилен!

за жертви и за бран?

Възторг в душа ви свети

В тегла, неволи – камък,

за родний край да мрете,

човеци не – а пламък,

възторг крилат, свещен.

не воини – ураган!

На родината свята

Сега ми стават ясни

вий носите съдбата

походите ужасни

на вашите плещи;

на нашите отци,

ней слава и надежда –

юнаци бурни, смели –

с любов ви тя поглежда,

из същите предели,

от гордост тя пламти.

да, вий сте днес, борци;

Кога онез полени ехтели, наводнени от бурния поток на пълчищата прашни, победоносни, страшни, вървящи към възток…

И сякаш слушам, бледен, ревът й див, победен на войнствената рат на Крума, Симеона, когато в небосклона виждала Цариград!

PetarVelichkov-stihove-35

Български оръдия бомбардират Одрин

Привет, борци чудесни, със щик, с ура! И с песни, летящи към смъртта! Покланям се покъртен пред вашия безсмъртен триумф и красота.

Януари 1913

(Посещение на ранените в руската болница в Семинарията)

Един до друг на скромните легла лежат юнаците от славни рани.

Какъв печат на скръб по тез чела и колко храбро снасяно страданье!

Здрависвам ги приветлив, с блага реч, разпитвам ласкаво борците мили, за родний край сломени в грозна сеч, отдали нему младост, кръв и сили.

PetarVelichkov-stihove-36

Първа медицинска помощ

А те отвръщат просто, с равен глас, спокойни, бодри, някои с усмивка: не би повярвал ти, че в тоя час болеж се крий под тяхната завивка.

Говорят ми за битките с врага, де паднаха, за нови – пак жадуват; тъгуват за другарите сега и че ура не викат и не чуват.

И чудни спомени им идат в рой… аз трогнат слушам простите им думи и в разказа за тоз ил други бой забравят пресни рани от куршуми.

И в погледа им светва дух крилат и странен плам, и никакво унинье! При сбогом те ми викат: „Господине, а скоро ли ще влезем в Цариград?“

Ноември 1912

Тоз щика си в корема му забил, а другий нему нож заврял дълбоко в гърди и в гърло му нокте си впил, и тъй – умрели – гледат се жестоко.

Устата им зинали, кат за рев, лицата им сгърчило озверенье, в очите им застинал бесен гнев и бясна жажда за кръв, отмъщенье.

l/ ‘ иг.

PetarVelichkov-stihove-37

V

Военни хирурзи, 1912 г.

И те лежат, студени и без глас, един в друг впили очи кръвожадни, като че продължават в тоя час, и мъртви пак, двубоят безпощадни.

И в тез очи на двата врагове безмълвно сякаш вледенели омразите на цели векове и яростта на две историй цели.

Декември 1912

Летят войските съдбоносни, към Златний рог отиват пак, тресат ура победоносни мраморноморски мирен бряг.

Но кой е тоз гигант изправен, тоз призрак лучезарен там, ням зрител на похода славен? Великий Симеон е сам!

PetarVelichkov-stihove-38

Военно-полеви лазарет, 1912 г.

Безмълвно, дълго гледа я шумящата край него рат, в победний си полет, омая стремяща се към Цариград.

И рече: „Вишният победа велика да дари на вас: о, извършете, славни чеда, което не довърших аз!“

И в взора на тоз дух безсмъртен една сълза се появи и той войските ни, покъртен, отечески благослови.

Навъсен ден. Из улицата кална войници турски някъде отвеждат -стотина пленници. Тълпа печална от призраци, що плахо там поглеждат.

Изпити, бледни, с дрипави покривки вървят, покорно клюмнали челата, вред срещайки презрителни усмивки или безмълвна злоба по лицата.

По мургий цвят и хищността на взора познах на Анадолът синовете, по лик и по душа нам чужди хора, мир друг, в кой друга, дива съвест свети.

И мислех си, че в таз тълпа безгласна мнозина са убили мои братя, че и сега клокочи мъст ужасна в гърдите им и сдавени проклятья;

а други – може би злодеи гнъсни -невинни хора в пламък са фъргали, насилья над моми вършили мръсни, жени разпаряли, и дяца клали.

Навярно, да. И в зло негодуванье омразата си зинах да изхрача въз тях – свиреп – ни сянка състраданье не будеше в душата ми палача!

Но в миг спомних, че тия влъхви диви, от битките изпратени нам гости, жени и сестри имат или майки живи с тъга и таен страх в душите прости

за клетата съдба в предела чужди на техните опори и надежди, отнети тям и фърлени в зли нужди, в опасности големи и премежди;

PetarVelichkov-stihove-39

Пленяването на Шукри паша, 1913 г.

че любят ги и мислят ги всечасно с копнеж болезнен живи да ги зарнат и небесата умоляват страстно да могат пак с любов да ги прегърнат.

И мойто сърце жал неволен сви го при мисълта за тез жени печални: утихна гняв и милост замени го…

О, жаля ви аз, варвари страдални!

Кат гледам днеска таз война ужасна, коя гърми от охридските сини вълни до Черното море, в долини, и балкани, и смърт сей, стихия бясна,

аз мисля си, че щеше се избегне, и с нея кървите, страданьята нечути, ако в Берлин ареопагът люти въз правдата не би смял да посегне.

Но с драсване едничко на перото подписа се присъдата сурова въз цял народ да чезне във теглото, подготви се войната днешна нова.

Присъда люта! Зло неимоверно, извършено в угода на деспота!

Безумна мисъл, светотатство черно против човечеството и живота!

И мисля си, че таз земя балканска имала би по-хубави съдбини, да би имало капка милост християнска в Берлин пред триесет и четири години.

PetarVelichkov-stihove-40

Български и турски делегати-пълномощници на демаркационната линия при Чаталджа по време на примирието, 1913 г.

Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на геройте из боя жестоки -царице, ти цяла любов си победна, душа изтъкана от чувства високи.

Велико сърце бий под царската твоя порфира и бляска й нараства стократно, кога над леглото му страдно героя с реч майчинска, нежна тешиш благодатно,

PetarVelichkov-stihove-41

о, славен пример на всеблагост, скърбяща и кротка царице! Във тия дни тежки с геройте си равна, над болките бдяща и леюща балсам на рани витежки.

И твоето сърце, де Божи луч бляска, е извор на милост; ти в него намираш за всяк стон утеха, за всяка скръб ласка и с царствен, мил поглед ти болките спираш.

И ето защо лейш такваз лучезарност вред, дето се ликът ти мерне приветни, и сладка заря от любов, благодарност в душата загрее и в погледа светне.

Госпожата овощья и цигарки с привет на свой познат войник предложи. Честит, засмян в страдалното си ложе, благодари й той за тез подарки.

До него друг ранен войник лежеше, със поглед скръбен на лице изпито, от мъки или от тъга убито.

Той гледаше печално и мълчеше.

О, сигурно тоз клет войник участье не бе срещал от близки и роднини -роден в балкански някои пустини и тук самотен в своето нещастье!

Наокол други гости, пак с покани, навеждаха се над войници други -жени и мъже, или пък съпруги, -обсипвайки ги с грижи и вниманье.

До този само никой не пристъпи, не го здрависа и не го разпита -да влей топлик в душата му убита с усмивка блага, с две-три думи скъпи.

И бедният герой, от вси забравен, печален гледаше къмто съседа, с госпожата кой водеше беседа, и сещаше се йощ по-изоставен.

Но другият внезапно забеляза печалний лик на тоз другар бездомни и подели подарките си скромни:

„Вземи туй, братко“, ласкаво му каза.

Гопожата попита с удивленье:

– Тоз кой е? – Брат пак – другий отговори Куршум и него в битката събори.

На всички чужд, но близък тук на мене.

Познайник тука няма, ни роднина да го навиди, сам-самин сега е и страшно много, бедният, страдае, от рана – не, а че се знай в чужбина.

Друг би го мразял – аз го утешавам. Леглата ни направиха другари и веч като приятели сме стари, и щото имам аз, и нему давам.

Защо не? Бог нали да любим рече, да любим даже и врагът? Пък ния една съдба делим, а тоз, горкия, от мен е по за жалост, знаеш вече.

И все умислен, все тъжовен. Тука един скръбта му знам, добре я сящам, с беседи гоня черната му скука и майка, брат, сестра му аз замящам.

PetarVelichkov-stihove-42

Войникът звяр свиреп е в боя тамо, но вън от боя пак човек той става, нали? Любов и жалост пак познава. Тогаз госпожата с тих глас каза му

покъртена: – Ти нежно сърце имаш, юнак си в боя и във добротата.

Фала ти, че на тоз наш събрат в съдбата таквоз участие дълбоко взимаш.

Горкият, все мълчи в скръбта си няма и сякаш свързан нему е езикът или не чуе що гълчиме двама?

– Не, той е турчин – рече й войникът.

Ние настръхваме пред ужа■ са на тия зрелища. Немирович-Данченко

Les turcs ont passe pa la. Toute est ruines et deui.

Следи от ярост люта, от зверщина нечута на всякоя минута изплашват наший глед.

От векове набрана в гърдите на тирана мъст пъклена – изляна в позорния му бяг.

Свирепства неизгледни, касапници победни -конвулсии последни на издихающ враг!

V Hugo

Развала, разоренье, навред опустошенье, села изпепелени с угаснал там живот.

Пожари продължават въздуха потъмняват, а нощем осветляват пред нас небесний свод.

Януари 1913

PetarVelichkov-stihove-43

Български офицери на фронта

Ридающи вдовици, насилени девици, горени мъченици -със смях в пожарний плам!

Избити зверски роби търкалят се без гроби и женските утроби разпрани зеят там.

Долини и балкани, и църкви, и зандани със трупове постлани… все кръв и смърт навред!

Абдул Хамид – сеч и кланета, и ужаси по цяло царство; кланета, сеч – при Хуриета, господство на по-диво зверство.

Земи, превръщани в пустини, реки проляна кръв гяурска: от триесет и пет години туй бе историята турска.

PetarVelichkov-stihove-44

Декември 1912

Не споменах ти името свето в песни си йоще, Македониьо мила; но в всеки стих и дума тръпне то, на всяка песен дава тайна сила.

И твоят лик невидим в тях сияй, и таз велика ратна епопея, що славя аз, кръвта ни що чъртай, ти вдъхваш, ти причина си за нея.

PetarVelichkov-stihove-45

Портрети на балканските владетели

Декември 1912

От четирийсет години аз живях за мен си не, а за народа, от четирийсет години ази пях за родина и за свобода.

В духа на цели поколенья лях

любов към свойто, вяра в себе Предмет на хули, гаври се видях, Българио, че любях тебе;

че твойта някогашна съдба възпях, разкрих, изтеглих из забрава и в твойто славно минало прозрях грядущата ти слава.

Януари 1913

PetarVelichkov-stihove-46

Вмениха ми песните в тежък грях пророци на ученья нови, а ази се из моя път вървях, отфърлях чуждите окови.

Защото из тоз път, уверен бях, певеца до сърцата стига, че дълг му е народа към успех и самопочет да подига.

И пръсках светлина, душите грях, съзнал призванье си високо, над нивата народна бодро сях охулван, клеветен жестоко.

И ето днес отплата доживях, о, Лозенград, свети полета, Селиолу, Бунар Хисар, видях как оправдахте вий поета.

Новогодишно видение

Невидим ангел фръка с зелена вейка в ръка далеко тоя час.

Лети, далек се взира и при морето спира, и вика с ясен глас:

„Привет, привет на вази, страдалци и витязи, що зъзнете в снега!

Тук, в ледната чужбина, със новата година здрависвам ви сега.

W Гпш-ралъ Радко    Чаталджа

I Днмитрневь    Tcnatawj*

|i Lc Gfcpdrai ftadko

PetarVelichkov-stihove-47

Чаталджа след победата

Поклон чрез мен приймете, цалувки и привети от ваший роден край -от всички близки, родни, от трепета народни, от всичко, що мечтай,

скърби, живее с вази, в душата си ви пази -от Вардарът, що пей, от стонът на Балкана, от майката, обляна с сълзи, коя копней.

Поклон, герои трезни, с тела, души железни -род здрав и неначет -на ваший дух и сила, на грозни ви патила, страдания безчет!

По тез поля безбрежни в шумът на бури снежни с вас цял народ страдай и носи кръст тегловен. Привет горещ, любовен от родния ви край“.

Януари 1913

Какво величие таило се е в тоя безимен селянин! Виж как е тих героя!

К. Христов

Ту лъв, ту ураган, ту духом великан -в ехтежите на боя, ту ярост на вулкан -войнико, все си тоя.

Ти крийш ужасна мощ -светкавица среднощ. Душманите не считаш; речат ли ти: „На нож!“ -косиш, помиташ.

Орел не си – фърчиш, скала не си – стоиш без трепет пред съдбата и чудеса твориш под знамената.

Навред все прав и пръв, душа, сърце и кръв на цял народ в борбата, летиш с гневът на лъв, летиш в урата!

Работник тих във мир, ужасен в кървав пир, грядущето ковеш ти. Ти смая целий мир, юнак горещи!

Януари 1913

PetarVelichkov-stihove-48

Петдесет и първи полк, 1912 г.

О, щерки на Българья милозливи, моми и майки, и съпруги нежни, и вий дял взехте, храбри, търпеливи, на таз война във скърбите безбрежни;

и вам се пада нашто поклоненье, и вие бяхте героини същи, и вие подвиг вършахте свещени, по сила слаби, но по дух могъщи.

PetarVelichkov-stihove-49

Доброволна санитарна помощ

С души затоплени от чувства жарки върху страданията балсам ляхте, на стенящий герой сестри-другарки и ангели-хранители вий бяхте.

Служителки на Милостта всеблага -на Любовта най-висше израженье -вий с нежни грижи и с усмивка драга разливахте вълшебно облекченье

въз раните на ратниците смели, на жертвите от битките свирепи…

И знайте: под забрадките си бели изглеждахте по-мили и по-лепи.

Нощ. Фъртуна зимна грозно вий навън.

В хижицата димна студ не дава сън.

PetarVelichkov-stihove-50

Зъзнат там дечица…

Вятър все бучи…

Майка сиротица не склапя очи.

Не спи и бащата -на война сега:

страшни са теглата в мраза и снега,

там в полята голи –

без огнец, покров, –

тук нужди, неволи,

там – кръстът Христов

Зъзне той в тъмите, вкочанясва, мре…

Бурно бий скалите Мраморно море!

Жертви, жертви ежечасно! Жертви все, о, Боже мой!

Смърт коси и жъне бясно в ужаса на всеки бой.

На душата тежко, мрачно… Боже, сили нови дай кръста си велик юначно да го изнесем докрай.

Януари 1913

Жертви, жертви! Кръв безцянна! Всяк триумф – болеж сега, всяка слава – нова рана на народната снага.

PetarVelichkov-stihove-51

Жертви, жертви все по-нови фърлят облак чер въз нас.

Все жалейки, все гробове никнат всеки ден и час.

Скъпо, родино, купуваш лавърът победен свой!

В славний друм, из кой минуваш, рониш синове безброй.

Смърт на бойните полета, смърт в болници, в снегове! Скръб стихийна е разлета по села и градове.

„Люби си ближния и враговете!“ -великият учител е казал, и как да следваме светите му завети, от кръста си пример ни беше дал.

Велико слово! що държи ни вечно в недоуменье и на кръстопът!

PetarVelichkov-stihove-52

Как можем ний миля, люби сърдечно на милостта и любовта врагът?

Създания сме слаби на земята, в душите ни човекът все живей, в тях, с обичта към брат, пламти враждата против тиран, насилник и злодей.

И дор трай злото, бича и хамота, не ще да може помири света евангельето светло на Христа с евангельето люто на живота.

Добрата майка вайкаше се жално (от Видинско бе селянка незнайна) -за падналия си в боя син страдално ридайше в мъка и тъга безкрайна.

И аз, покъртен, там я утешавах, та жертвата да понесе горчива, за хилядите майки й наумявах със същата съдба и скръб парлива.

Говорях и на тая майка страдна, че в тоз велик час грях е да се вайка, че нейний син юначен славно падна за родината – по-голяма майка;

че родината жертви иска страшни от свойте чеда, колчем е в неволя, че наште скърби, радости домашни са нищо пред свещената й воля;

че син й дълг висок изпълни, своя живот млад на България кат даде, че само кървавий порой на боя величьето и славата й създаде.

И дълго я раздумвах… И тя, вече утихнала, със сърце възмъжало, отри сълзите си и просто рече:

„Ех, бог да прости, щом е тъй требвало!“

О, майко българска, жена велика, не ще забравя твойте думи силни!

Но твойто сърце пак ще кръв да блика и пак ще лееш сълзи ти обилни.

Ти дълго ще ги лееш, мътни, жежки, нечута там под селската си стреха, че никакви усилия човешки не могат да на майката утеха –

на майката, що син юнак изгуби -надежда скъпа, радост под небето, -тя вечно ще го мисли, жали, люби и ще живее с тоя гроб в сърцето.

Ще рониш сълзи пак, о, майко клета, кат хилядите други майки наши: кръвта, росяща бойните полета, е кръв изляна из сърцата ваши.

PetarVelichkov-stihove-53

Мобилизация, 1912 г.

Рони ги ти, Българья се не сърди: о, те достойни, майко, са за нея и тя за тях достойна е. Излей из гърди скръбта си накипяла, волно лей я!

Рони ги, майко, те са сълзи святи, роса небесна върху рана жежка, едничък балсам за скръбта ти тежка, кой господ милостиво ти изпрати.

От четири месеца ний не живеем -горим и топим се от остри вълненья -надежди, тревоги, душевни мъченья, в кошмарен живот ние тлеем!

От четири месеца час мир не знаем; покой, сън и отдих отказани нам са: умът ни, слухът ни, очите ни там са -над бойни полета витаем.

PetarVelichkov-stihove-54

От четири месеца в треска сме ние. Душа ни нащрек е – изопната струна, що болно отйеква от лъх и фъртуна -тревожно сърцето ни бие.

От четири месеца дълги ний всека минута копнеем във смут, в ожиданье и радост и скърби, възторг и терзанье не четири месеца – четири века!

И чини ми се, виждам аз тогава, цял свят се взира в моя роден край, и слушам, мисля, химна прозвучава, в коя България се величай.

К. Величков

Гърмят с победи вихрени ура!

Реват борци: „на нож!“, гърмят топове… Една идея цял народ събра…

Живот гради се, чупят се окови!

При Одрин, Лозенград, Люлебургаз безчет борци прострени по полята, а други – жертви на мор и на мраз ил на Чаталджа гниющи в блатата;

PetarVelichkov-stihove-55

Мобилизация на I—VI полк, 1912 г.

в Родопите, при снежний Булаир, при кървавата Арда и Марица -на смърт неумолима кървав пир от нашата до морската граница –

Българио, като един човек спусна се в бой тирана да събориш, с кръвта си да измийш на тоя век срама, Христовий подвиг да повториш!

Какъв по-свят, по-славен идеал народ можал би цел да си постави?

За роба кръв реки ти ля без жал, ти с нов триумф човешкий дух прослави.

Велика си душа имала ти, Българио, душа, която крила цял мир от висши красоти, съкровища от доблести и сила!

И целий свят се кланя удивлен на твойта дивна жертва страховита, и Цар Освободител просълзен от гроба си благослови та.

Приведен старец белобрад, прекършен под твара на живота, водеше беседа с младежи буйни за непълната победа на таз война, за краят й несвършен.

И младите сърдито, с реч сурова роптаяха, че Цариград остава извън предела на Българья нова -петно на нашта лучезарна слава.

Проклинаха Чаталджата холерна, изпречен зид пред наший ход победен…

А старецът ги слушаше наведен, споделяйки, намирайки скръбта им верна.

Но той каза им: „На тоз свят живял съм живота на три цели поколенья, най-грозни дни видял съм, а познал съм и светли дни на радостни вълненья.

О, млади хора, я си припомнете, де бяхме ний и де ни бог издигна? Какви успехи, само помислете, народът ни в полвина век постигна!

Ярем разби духовен, обяви борбата трагична на Априлското въстанье, възторжено здрависа свободата, що руски меч донесе в тез балкани;

има той Шипка, Сливница; направи съединенье; княжество подвластно в реда на другите царства постави и работи, мори се той ужасно.

И таз война с победите й големи е плод на воля, мишци упорити, той днес тресе на Цариград стените, и чудеса стори във кратко време.

Счупи ярема лют на братя родни, вписа велика слава в нашите скрижали, осъществи си бляна благородни и даде плът на свойте идеали.

В къс срок исторья дълга той създаде и друм откри на бъднина далека, и мощ стихийна пред света извади, и изживя живота на два века.

PetarVelichkov-stihove-56

Мобилизация в София в казармите на I-VI полк, 1912 г.

И ще се удивляват вековете на напъна, усилията наши…

А Цариград? – О, момци, оставете и нещичко за синовете ваши!“

Януари 1913

Ужасни дни. Аз помня. Далеч ехти борбата.

Из улиците глухи зловеща тишина.

В очите е тревога, изопнати лицата, въз всекиго от нази легнала планина.

PetarVelichkov-stihove-57

Там нейде става нещо ужасно, съдбоносно. Присъда там се пише за смърт или живот. Мълчанье, неизвестност измъчоват несносно, и напрегнатост безмълвна примира цял народ.

А слухове зловещи – коварни змий – отравят душите, а вест няма от бойното поле!

На всички по лицата въздишки се долавят, а погледите сякаш мълвят печално: „Зле!“

О, дни люлебургазки, о, дни на страх, тревога, кога съдбата наша висеше на конец -ний никога тъй жежко не сме молили бога, не сме вервали повеч във българский храбрец.

Първокласен артист от Народния театър, умрял като войник при Чаталджа

Раксине, деспот Славе, поп Деяне -ти, кой от сцената с вълшебна мощ буди възторг и ля очарованье, заспа на друга сцена – лека нощ!

PetarVelichkov-stihove-58

Жрец славен на чаровното изкуство -днес при Чаталджа спиш под скромен кръст ти свойта нам дава душа, сърце и чувство, а роду даде си живота. Лека пръст!

56

Иван Вазов * Паметникът

По полето бойно,

де мил глас не стига:

в братските могили,

зарад ваший спомен

спят сега спокойно

другаде се дига

младости и сили.

паметник огромен.

Прясна пръст покрива

Не бронзов, не злат е,

ратници смълчани,

не от мрамор ваян,

песен пей креслива

но той по-богат е,

куда черни врани.

по-славен, по-траен.

Никой кръст, ни цвете

И този чудесен

над гробове неми,

паметник на вази

тъй през вековете

вечно нов и пресен

славен прах ще дреме…

България пази –

Не скърбете вие,

с любов, удивленье

о, мили юнаци,

окръжен и гален

че прахът ви гние

и с благоговенье –

в тия пущинаци,

кумир идеален;

с цветя миризливи кичим го всечасно,

о сълзи горделиви росим го безгласно.

Признателни песни в подножье му носим, мощ и сили пресни ний от него просим.

PetarVelichkov-stihove-59

Той е нашта слава и светиня нам е, гордост величава, пътеводно знаме.

Тленност го не рони, смърт го не застига и във милиони души се той дига!

Превземането на Лозенград от нашата кавалерия и артилерия „на нож“, 11 октомври 1912 г.

I

–    Мамо, де е тате?

Де се дява той?

–    Ех, чедо, баща ти в земи непознати отиде на бой.

–    Ще ли да се върне той за Никулден?

–    Да, ще се завърне, тебе да прегърне, да зарадва мен.

–    Дълго вече, мамо, татко е на бой.

Страшно ли е тамо?

–    Бог бди над глава му, синко, не се бой.

II

Следва се гръмовна грозната война, всяк ден вест гробовна, в къщата тьжовна скръбна тишина.

–    Мамо, как се бави татко там далеч!

Нас сами остави, нито много здраве изпрати ни веч.

–    Потрай, чедо клето, той ще долети скоро от полето

да ми сгрей сърцето, ще го видиш ти.

–    Ах, да дойде, мамо… Чакам армаган.

–    Носи го оттамо -с пушката на рамо, с цвете увенчан.

Пак ще сме троица. Леки дни, нощи…

На Васил в ръчица с дълга сурковица ще го суркваш ти.

И пак, чедо сладко, наш е целий свет: при твоя скъп татко ще живейм благатко, както по-напред.

III

Но Васил замина -не се връща той!

Чакат го двамина…

А той, клет, загина в кървавия бой,

Майката копнее, синът чака все…

Нощ. Фъртуна вее, грозно плаче, пее, стъклата тресе.

PetarVelichkov-stihove-60

Българският генерален щаб

Няма сън! Защо ли? Майка скоква в страх, жежко бога моли от беди, неволи да запази тях.

IV

Долетя обаче грозна вест и час! Майка само плаче, бедно си сираче цалува без глас.

–    Мамо, от полето все не иде той?

Сви ми се сърцето!

–    Той е на небето сега, синко мой.

Напрягаме мишци, напрягаме сили, напъват се нерви до скъсване даже и кръв се изцежда из всички ни жили -народа що може, успя да докаже.

И лаври разкошни за тая заслуга чело ни венчават и цял свят ни слави, диви ни се цял свят! Но, Господи, друга това поколенье война да не прави!

PetarVelichkov-stihove-61

С цветя и лаври лоба ти венчава светът, о, майко, днес: геройство не позна подобна слава и доблест не видя такава чест.

Пламтя от гордост, като гледам, майко венеца как ти грей, ридая глухо, като мисля, майко, кръвта, из твойто тяло що се лей.

PetarVelichkov-stihove-62

L. ■

Януари 1913

Триумфалното пристигане на цар Фердинанд на гара Свиленград, 1912 г.

Написано след един разговор, който имах с генерал Радко Димитриев през пребиванието му в София.

Ваятелю, желайш ли в дело сяйно от мрамор, миру непознато йощ, в творение с величие безкрайно да обезсмъртиш българската мощ?

PetarVelichkov-stihove-63

Картечна рота в поход

Да предадеш във образ ярък, верен на таз война великия напор -възторгът, героизмът безпримерен, на доблести и сили дивний хор?

Да предадеш мощта и тържеството на здрави мишци и на дух могъщ, било в труда, в търпеньето, в теглото, било в гранатен град, в куршумен дъжд?

Недей вая, кат техен израз славен, горд пълководец с меч в ръката гол, ни бранний Марс, на пьедестал изправен, ни лев ревящ – на силата символ,

ни на Триумфа геният надменни -богиня светла, що развява стяг -а друг кумир за нашто поколенье: извай от мрамор български селяк.

Март 1913

От лют и смел двубой с манафи анадолски ний сътворихме безподобна епопея.

Ст. Михайловски

PetarVelichkov-stihove-64

Цар Фердинанд и ген. Михаил Савов

Ново име във исторьята световна наший меч записа най-подир, нова слава в славата гръмовна:

Булаир!

Нека ригат ад, море и суша -българский войник не знае спир: все „напред!“ в топовний гръм се слуша -Булаир!

Нов разгром на орди азиатски!

Нов триумф пред смаяния мир!

Напън дивен на героя лозенградски: Булаир!

Генералу Г. Вазову, началник на Източния сектор

„Одрин е една първокласна крепост и неп-ревзимаема, по теория. Но на вас, българите, кой знае… всичко е възможно.“ Генерал Фог10

I

Гърмят тепета, земя кънти, от дъжд гюллета небе ехти.

Щурмове люти, ужас и ад!

Бълват редути железен град.

Реве борбата и ден и нощ, ехти в мълвата викът: „На нож!“

Геройски чеда не знаят страх,

Българья гледа цяла на тях.

Ура! Летете!

Ура! Напред!

Ура! Удрете!

Одрин е взет!

II

И нова победа сега възвестява на нашта столица камбаний гръм славен, от ура безумни въздух заехтява: при славите – слава, при венците сяйни нов венец прибавен!

Българио дивна, цалувам днес твойте лаври благородни, твойта кръв свещенна и хубост нетленна…

Цалувам ти, майко, рожбите, геройте, към смърт що летяха с душа възхитена!

Падна Одрин непристъпни с твърдините страховити! Измений Стамбул тръпне и душмани явни, скрити…

Падна удар гороломен върху бития – доби го, българският воин скромен небивалото стори го:

PetarVelichkov-stihove-65

на топовете гърлата той с урата си запуши -дигай зид до небесата -с тях и него ще разруши!

Знай ли пречки безполезни ураганът из простора?

Знай ли висоти и бездни на войника наш напора?

Падна Одрин в щурм титански! И светът мълви тревожно:

„За тоз храбър бяс балкански нищо няма невъзможно!“

13 март 1913

На сто ада ревовете бесни, на сто гръмотевици небесни светоломний трясък, грохот страшен чу ти о, Айваз баба, уплашен!

Днес мълчанье. Само рани тежки носи твойто теме разорано ог гранати, с кърви человешки -с дири от свирепий бой посяно.

PetarVelichkov-stihove-66

Тихо днес. Немеят пленни твойте гръмоблъвни зяпнали топове, не реват под теб ура геройте, що летяха тук с крила орлови,

спят под дървен кръст в могилки пресни лъвовете, кости тук сложили -на България децата честни с великанските души и сили.

Всичко пусто веч и глухо тука.

Не се чува на живота звука.

Едно само днес те населява: българската безконечна слава!

Айваз баба, 25 март 1913

Картал и Курттепе, Папазтепе -о, хълмове, прославени от нас, о, хълмове, де битката кипе в топовния гърмеж при адски бяс,

де Арда и Марица с топла кръв смесиха си студените вълни, де всякой наш герой летеше пръв до грозните да стигне твърдини;

Селиолу безсмъртни, Гечкенлий, Сарай, Бунар Хисар, де нож игра, Люлебургаз, ужасни битки – вий, що с трепет чухте нашето ура;

Изпращането на ноЯскигЬ за граишша. Hegleitung do zur (jrenze abgehendcn Hire res.

PetarVelichkov-stihove-67

ти, страшний Булаире, де борба гърмя, бесня пред две морета зли. Айджиолу и ти, Айваз баба, настръхнали със брони от бодли;

вий, варварски и тъмни имена, добили всесветовна слава веч, свидетели през всички времена за силата на българския меч;

вий, що видяхте страшний ураган на българския дух, кой смърт презря, и пред полета му цял ад-вулкан изпречихте, и тоз го ад не спря;

о, голи, мълньеблъвни хълмове, непревзимаеми – превзети пак, височини сред страшни гърмове, над себе си видели наший стяг –

ред паметници вечни, ред свети гробове, из кои бликна живот, ред стълпове, върху кои стои величьето на българский народ!

Март 1913

По бойните поля не бях, но бойний трепет аз изпитах. Борци, и ази с вас налитах, със вас живях и с вас кръв лях.

Песните ми не са от думи от вашите души са ек; трептят от студ, горят от пек, в тях чуй се писък от куршуми.

В туй тайната е, времената и плесента да одолейш.

С живота ти ако живейш, ще имаш ключа на сърцата.

Април 1913

I    ..    N……    _

Изпращането на войскитЪ за границата. Begleltung des zur Gtcnze abgehenden Hceres.

PetarVelichkov-stihove-68

Душата си с душа ви слях, съдбата ви делих и ази -затуй са сродни те на вази, затуй ви мил оттука бях 11.

Българио, във мойта песен ти себе чу, ти с мен трептя.

Под твоя небосвод чудесен гласът ми глух не пролетя.

Поете, отклик жив желайш ли? Отзивчив сам – за всички пей; с човешката душа страдайш ли любов човешка ще те грей.

Утихнаха бранни полета, сви знаме война триумфална -о, майко ти българска клета, една ти ридаеш страдална!

Полята веч кръв не оквася, но твойто сърце я пак лее!

PetarVelichkov-stihove-69

Умът ти се вечно отнася там, дето синът ти спи, тлее.

Празнува днес лаврите сяйни Българья на свойте витязи: „Ура!“, клик, възторзи безкрайни се носят на бурни талази.

Но в грома на туй ликуванье и жалостна нота пробива: великото твое риданье „земята ни още залива“!

Сградата на банката в Одрин, превърната през Балканската война в щаб на френските офицери

Звънлив като кристал и лек като зефира, цветята поласкал, и плътен кат метал, стихът се лей, примира из неговата лира.

Кат слънчов ясна ден, кат истината проста, чаровна, като блен -на нощни бденья госта -речта му с плам свещен душите взема в плен.

PetarVelichkov-stihove-70

Ох, тежко, тежко тук! Печални са тез голи чаталджански поля – тоз грозен пущинак! Войниците тъжат за родний мил и драг предел – дълбока скръб при ратните неволи.

Тъжат за своите парясани села, за тучните нивя, от другиго засети -тъгуват на труда свещений синовете -за черните бразди, за родните рала…

Сега е май. Ни злак, ни класове зелени по тоз безплоден край, не с пот, а с кръв росен. Проклети кърища!… И с всяк изминат ден тъгата им расте в гърдите притеснени.

Българио, кога във теб ще бъдем пак, о, край благословен на труд, живот и радост?

У тебе май е май и младостта е младост!…

Но ето вест дойде за път към родний праг.

О, час честит, блажен! Лети към север влакът, лети безкрайний влак, от момци напращял… Марица пак блести… Сърца не бият – тракат Пред смаяни очи се рай разстила цял.

Зелените нивя – премяна благодатна -прострели се без край. Картина необятна от хубости и спор; хълми и равнини талазно люшкат се кат морските вълни.

Тук има господ веч! Тук божата десница с обилен плод дари светият селски труд.

През класове – гора шуми, синей Марица, а в ближний дръволяк и славеят е чут.

PetarVelichkov-stihove-71

Преглед преди заминаването на войските, 1912 г.

А влакът все лети с войници пълен млади, пияни от възторг… Внезапно там „ура!“ чудовищно гръмна и въздуха раздра -ехти до небеса!… Но кой се там зададе.

та този бурен вик из хиляди гърла изтръгна? Вождът ли минува тук държавен, здрависван със възторг, ил пълководец славен? Ил Солун че е взет, внезапна вест дошла?

Ил здравите момци и някоя победа велика спомниха – де стягът им се вя?

Ил майки зърнаха, ил либета, ил чеда?

Не – викаха „ура!“ на буйните нивя.

При Охрид, Дрин, Бабуна, при Битоля, Шар, Велес сред таз разкошна пролет долините пустеят. Напразно слънце – извор на радости и прелест -облива ги с лучи си – долините мъртвеят.

Долини родни, що сте тъй пусти, умълчани, без цветенца, без накит, без славеи, без песни?

PetarVelichkov-stihove-72

Цар Фердинанд и превземането но Одрин

– Ох, чакаме и нашта тук пролет да настане, Великденът ни светли и празника чудесни.

Кога на свободата денят изгрей за нази и радостта прескочи и в нашата граница, кога ни гости дойдат тракийските витязи сред гръма и урата и на „Шуми Марица“…

Тогаз ще бликнат чудо цветя благоуханни -цветя, цветя и лаври, юнаците, що либят.

Ох, нека дойдат само геройте ни желанни, та планини от венци въз тях ще се посипят.

В горестен живеем час, час на тежки изпитанья. Всуе пролет грей въз нас, в празника си ни приканя.

Не видяхме хубостта на долините ни райски, не видяхме младостта, накита на дните майски.

PetarVelichkov-stihove-73

Военно ежедневие

Недочухме химнът драг и на славейте в листата… Розите миришат пак -не им знаем аромата!

Окол нас е благодат -всички дарове на Бога! -Но душа ни трови яд, пълнят смутове, тревога.

Песни, шарове, зари що са нам? О, тежко време! Ний забравяме дори лаврите си да съзреме.

Май 1913

„На бой! На кървав бой срещу врага!

Да рушим гнет!“ – все тоз вик беше чут. На работа, на работа сега, на творчески усилия и труд!

Да дигнем нов живот над пепелта, бутнахме старо – ново да градим, със правда, ред безправье да сменим, да светне ден, де владаше нощта.

Трошихме сили във борба с врагът -да ги дадем сега на славен мир. Зачудихме с геройство целий мир, герои нека бъдем и в трудът.

PetarVelichkov-stihove-74

Военно ежедневие

И този труд не е Сизифов труд, а благодарен и благословен, не ще нахалост иде пот свещен, не ще измръзне семето от студ.

Земи широки мечът даде нам, от векове обливани с кръвта -със слънцето на свободата там да грейне слънцето ни радостта.

На труд! Въз лаврите си да не спим, велика слава носи дълг велик, грядущето ни праща своя клик -за него да работим и творим!

Порасли днес – порасна ни дълга. Да го изпълним кой ще да ни спре? На работа, на работа сега -от Дунава до Бялото море!

Май 1913

Мир, мир! Свърши се славната война! О, не – война ни друга чака още -по-дълга: ще се веят знамена на други пак полета за надмощье.

Война упорна – не със щикове, с картеч, с гранати, а с духовни оръжья: мисъл, воля, трудове, усилия на разума върховни.

PetarVelichkov-stihove-75

Военно ежедневие

На дело! Да печелим иде час победи други – пак велики те са -нов Лозенград и нов Люлебургаз -на бойните полета на прогреса.

Ти, Българьо, майко на витязи, майко, кървав лавър що венчава, дух геройски що докрай запази: слава тебе, вечна слава!

Вам, юнаци от смърт пощадени, здрави синове на майка здрава, днес окичени с венци зелени, слава вам, нетленна слава!

PetarVelichkov-stihove-76

Военно ежедневие

Вам, герои, кости в бой сложили, жертви скъпи за идея права, светли духове, нам вечно мили, слава вам, безсмъртна слава!

Добре дошли, юнаци благородни, добре дошли, о, български деца!

След горести и мъки безизходни вий пак стоплихте нашите сърца.

Цалувам ви, юнаци, по челата, покрити с прах и лаврови венци, бранители на родината свята…

PetarVelichkov-stihove-77

Военно ежедневие

Добре дошли, борци, царе, светци!

Вий, лъвове от сто полета бойни, вий, великани с бронзови лица -поклон! – Не бяхме ний за вас достойни със наште малки умове, делца.

Ехтят „ура“, ветреят знамената, тъй както там, де страшний бой кипе -на храбростта ви спомням чудесата от Лозенград, та до Султан тепе!

С какъв днес химн, борци, да ви възпея? Възторга ми що може изрази от вашта лучезарна епопея?

Ликувай, душо! Лейте се, сълзи!

2 август 1913

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат ил ще покрие плесен на забрава, но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода, любов и благи чувства ги красят и светлий лик на нашата природа, та мойте песни все ще се четат.

PetarVelichkov-stihove-78

Българската артилерия и пехота срещу Папаз тепе

В тях вее на Балкана лъхът здрави и тайните хармоний му звучат, и гръмът на народните ни слави, та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла с най-скъпите си бисери, цветя, в тях всичко светло, ценно си е дала, във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази, не стряска ме на завистта гневът -спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни, а той не мре, и дор сърца туптят от скръб и радост в наший край свободни, и мойте песни все ще се четат.

Януари 1913

Жив е той, жив е!…

Хр. Ботев

Тревожни дни, велики дни ! Не знам прекарвал ли е друг народ такива. Триумфи, слава! – а сърцата нам змия гризе, отрова в тях излива.

Душмани грозни с низки врагове обграждат ни. Стихия на коварство!

На адска завист демонът реве към младото, великото ни царство!

И хищни птици яростно кълват меса ни живи, кръв ручи от рани… Затуй ли нашите свети герои мрат -да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?

ТурсхитЬ плЪнницм при Сг. Загора. • Un capucin bulgare sermonnant des prisonniers

PetarVelichkov-stihove-79

Турските пленници при Стара Загора

Българио, треперя с твоя гнев, треперя с твойта ярост безгранична, треперя с яростта на бесний лев, на кой, настръхнала, си днес прилична;

треперя с целий негодующ свет пред тоз позор; с душите възмутени на твойте храбри синове безчет по бойните полета покосени.

Но жив е българският бог. Той нас в най-мрачни векове пази: пази ни при Шипка, Сливница, Люлебургаз -и днес той бди въз нашите съдбини.

И днес той бди въз нас, невидим страж народен, и не ще да ни остави.

О, жив е българский бог, богът наш велик, и чудеса за нази прави.

Защото правдата е с наший меч и имаме велико тук призванье и славна рол в историята веч съдбата предвидлива начърта ни.

И пак ще одолейм ! И по-висок ще бъде нашият полет свободни въпреки всики сили преизподни!

О, жив е, жив е българският бог!

Февруари 1913

Война! Смърт на българите!

(Вик на сръбския печат)

След Сливница аз пеях: „Този адски раздор, губителен бе срам, безчестье!

О, Боже, дай любов, дай сговор братски и таз война мир вечен да замести!“

PetarVelichkov-stihove-80

Одрин – превзет

И аз проклех я; проклех Милана, проклех злодея, демона размирен, виновника за толкоз кръв проляна.

Но той умря, покрит с позор всемирен.

Умря? Не, пак е жив! Духът му пак живее: разпаля страсти, буди зли омрази:

Милан във цял народ сега лудее и меч душмански дига върху нази!

Пак старата вражда неугасима!

Пак вихърът на яростта завея!

О, Господи, такъв ли край ще има балканската велика епопея?

О, Господи, затуй ли бяха нашите свети борби за идеал блестящи.

Та с втора междубратска сеч света да слишем, та нова Сливница в исторьята да впишем?

Април 1913

От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Кавала в една душа и мисъл днес цял народ е слян, една го мъка трови, една го люшка хала, един го пълни блян.

От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Егея от ярост гороломна днес цял народ пламти, той цял е огън, вихър, стихийна мощ, идея вулкан, кой веч бухти…

PetarVelichkov-stihove-81

Бухти! В душите ад е, сърцата в кръв облени, в гърди могъщи тътне сподавен лъвски рев… Стократно ти порасна, народе уязвени, в свещения си гнев!

Български войници, участвали в превземането на Одрин

Грамади разкървавени тела, паднали в бран за братската свобода, велики, чудни вършени дела в борби ужасни с враг, стихий, природа;

при Одрин, Лозенград, Люлебургаз безчет борци прострени по полята, а други – жертви на мор ил на мраз, ил на Чаталджа гниющи в блатата;

в Родопите, при снежний Булаир, при кървава Арда и Марица -на смърт неумолима грозен пир от нашата до морската граница –

Април 1913

PetarVelichkov-stihove-82

затуй ли тия жертви, Боже мой, се дадоха, та днес да чуйм ония, зарад които мря народ-герой, запъшкали под нова тирания?

Затуй ли наште храбри синове жънаха лаври и посяха с гроби тракийските поля и снегове, та робите да видим и днес роби?

Да видим всичко скъпо тяхно в кал погазено, език и род ругани, души им изнасилвани без жал, снагите – цели в синила и рани?

Да видим българинът да не смей в най-българския край българин да бъде, и името, с което се гордей, кат срам и престъпленье да се съди!

Българио, затуй ли ти дава тез хекатомби от юнашки сили, затуй ли ти геройски пролива най-пламенната кръв из свойте жили?

Затуй ли бе, затуй ли бе това?

И рече безумец: „Несть Бог!“14

Славянство? – глупост, братство? – празна дума. Достойнство! – вятър, чест? – безсмислен звук! Свещена клетва? – за хитреца глума, измама за простака тук.

О, Сърбио, така ли оправдаваш небратските си замисли към нас?

С таквиз ли думи дръзки заглушаваш на съвестта неумолимий глас?

Така ли ти свети права убаряш, и връзките с честта, като скъса, на знамето си тоз позор писа?

PetarVelichkov-stihove-83

Ний чуваме те гневно да повтаряш:

„От Македония ни педя вам!“

Но таз земя е наша, наша, наша!

Светата българска реч я оглаша, земя е скъпа нам!

Тя жив е къс от нашто живо тело, през вековете с нас страда, диша, и с тръне увенчаното й чело, тронува, грее в нашата душа.

За нея бяха жертвите безкрайни, за нея мряхме при Люлебургаз, за нея, след триумфите си сяйни, не лаври – траур носим в тоя час!

На наший зов за правда, мир, свирепо крещиш: „Ни педя!“ – брат не, злобен враг -и в умопомраченье слепо с Милановия меч ни плашиш пак.

О, пак ли сеч? О, пак ли по полята славянски братски кърви ще текат?

Историо, не давай си листата, не вписвай в тях на тия дни срамът!

Май 1913

81

Иван Вазов

* На сръбските поети

Je me croyais apotre,

Мъка души ли се в гръд?

et on me dit apostat!1

Да немея – как ще можа?

V Hugo

Та мълчи ли жива плът

под острилото на ножа?

Чух ви укорния вик

срещу мойте гръмки вопли.

Ах, но вий – що сейте вий?

Не! На злост не са изблик,

Грозна, пагубна зараза!

а на чуства братски, топли.

В песните ви злъчни вий

вихърът на зла омраза.

На вражди не съм сеяч,

ни певец на озлобленье;

Не чух зов из ваший стан

мойта песен днес е плач

за любов да се издига.

на сърца, души ранени;

Със сганта вий бяхте сган,

роби в нейната верига.

тя е, братя, стон горчив

на скръбта, излян свободно,

Всичките напити с бяс!

тя е гняв и израз жив

Всички от вражда пияни!

на страданье всенародно.

Ни един възвишен глас

на свето негодованье

за потъпканата чест и за правдата распята, за коварний удар, днес, който дава брат на брата.

Не, до тая висота не достига вашта Муза, в песните ви вей смъртта, ликът ви криви Медуза…

PetarVelichkov-stihove-84

Група офицери в Прешевското дефиле

Не на злоба съм сеяч, ни певец на отмъщенье -мойта песен – туй е плач на души, сърца ранени.

Плач над ваште грозотий, и безумие, и злоба, -над грядущето, що вий днес заравяте във гроба!

Май 1913

„Па шта си ти?“ – такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец.

„Па шта си ти?“ – с такваз псувня смущава душата ти неканен пришълец;

„Па шта си ти?“ – туй питане навред -при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга,

о, българино, сърбин ти полага и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец, кюрд, сириец, лапонец, негър, циганин, индиец -но българин се само не признавай.

PetarVelichkov-stihove-85

Че тоз грях смъртен прошка там не знай: влече позор, побой, затвор, изгнанье -невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский Паисий внук; скрий на коя си майка син, на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин, и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозенград,

Люлебургаз, ни Булаир ужасни: ти би разбудил подозрения опасни, че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека, дъбрава, езеро, река, рид, планина ще викат с глас през всички времена: „Тук българи са, българи от памтивека!“

Април 1913

Даждь им Господи, по делам их и лукавство начинании их.

Псал. 24, ст. 4

Затворени храмове, бити владици, школа във обори превърнати мръсни, юнаци в прокуда ил в смрадни тъмници, над всичко свето издевателства гнъсни:

над родното име, език и завети -светините наши – покруси и гаври… плесници въз братя на кръста разпети, заплювки въз наште сиящи лаври;

гоненья безсрамни, безстидства нечути, гнет лют въз душите, триумфът на мрака, след тежки неволи, неволи по-люти -света Македонио, това ли дочака?

Дор ний при Чаталджа с напор гороломен заприщяхме тока на ордите диви -друг враг – не! Съюзник и брат вероломен! вдълба си зъбите в месата ни живи!

Търсихме приятел – издебна ни влъхва, мислихме, че лев е – излезе хиена! Великата мисъл – веч гавра. Издъхва висок идеал в срам, подлост, измена!

О, сърби, погазихте клетви свещени за братство! Безумци, днес гроба се рови за вашто грядуще, слепци, заблудени из друм, кой ви води към Сливници нови!

Надей се, дерзай, Македонио мила!

Не ще да загинеш на звера в ногтете: в гърди ни буботи стихиен гняв, сила, на Лозенград меча в ръката ни свети.

Не ще те оставим! Да паднат проклятья въз наште глави и въз нашите слави, ако не разчупим на бедни си братя веригите нови с юмрука си здрави!

Не ще те оставим! Кълнем се във твойте вековни страданья – и нази болели, в праха Самуилов, в кръвта на героите, в полята тракийски за тебе умрели.

PetarVelichkov-stihove-86

Крепостно оръдие на път към фронта, 1912 г.

Кълнем се във меча си, в стяга си славен, и в наште велики, безсмъртни победи: във хищни ръце не ще да оставим най-скъпото, святото наше наследье!

Май 1913

Не даваме я, не – земята мила, земята на светите ни отци.

Не даваме праха на Самуила, ни славата на двамата светци!

PetarVelichkov-stihove-87

Тя наша е! Тя с нази е носила открай ярем и търнови венци, да, наш е Солун, Шар, Пирин и Рила и песните на нейните певци.

Не даваме, тъй как не бихме дали завета на бащите си заспали, зеницата на нашите очи!

Не даваме, дор Бог стои отгоре, дури в онез гори, поля, простори светото слово българско ечи!

Трепери и се свива в страх майчино сърце, нож остър го пробива -притиска го с ръце… но скритом тя изтрива сълзи си от лице.

Трепери и замира от жалба туй сърце; но сили тя събира и с весело лице най-скъпото изпраща на бойното поле.

PetarVelichkov-stihove-88

Трепери и се свива то всеки час и ден и в кърви се облива… но боят е свещен.

И Бога призовава тя с поглед насълзен.

Шумят, гъмжат балканските народи. пищят, ехтят долини и гори: война велика с варвара се води за брата роб, за сироти сестри.

Горят, димят и стенат небосклони от адский плам на страшните гърла и в ужас вража сган вековна гони от страдни наши градове, села.

PetarVelichkov-stihove-89

Въздъхва робът мъченик дълбоко… Потиснат, ням – сега не ще мълчи, привдига клюмнала глава високо с възторг безкраен, с пламнали очи.

Възкръсна мощно българската слава, нараства древнобългарска земя, но с костите си брат на брата дава тоз дар велик – таз скъпа свобода.

Предаден беззаветно на своя дълг висок, увлечен от вълните на бедствений поток, на помощ бърз летеше в забрава, без почивка с готовност на сърцето и с благата усмивка.

И хиляди спасени молитви да шептят за Ангела-хранител, избавил ги от смърт, що в жертва се принесе пред общото страданье [в]се кротък и спокоен до сетно издиханье.

PetarVelichkov-stihove-90

Но сън един стои пред мене -с неизгладимо впечатленье -в умът ми с огнен нож е врязан, навеки там е отбелязан:

Виденйе мило – сън вълшебен –

PetarVelichkov-stihove-91

о, блян мой роден, жив погребан. несбъднат сън – мираж далечен, в тайнственост и прах облечен.

О, хубав сън, мечта заветна -светулка в мрака мимолетна -звезда от облаци закрита… стоиш пред мен – мечта разбита.

Стоиш ти, срутена светиня, заровен пътник сред пустиня, прекъснат сън, едва доловен, изчезнал в трясъка гръмовен…

С какво е Сърбия позната, с какво е най-вече богата, с какво живее и се храни, с кое гордее се имане? –

О, тя е царство на свинята…

А Гърция – другарка нежна, лъскателница белоснежна, с какво поддържа си снагата, с какво печели тя парата? –

PetarVelichkov-stihove-92

Балкански съюз. Портрети на сръбския крал Петър I, българския цар Фердинанд I, гръцкия крал Георг I и черногорския крал Никола I, 1912 г.

О, тя е майка на лъжата…

А черногорецът юначен защо е с поглед горд и мрачен? С какво си пълни той стомаха, как поминува сиромаха? -Той главен просяк е назначен…

Ами Румъния шикозна с какво е толкова фамозна?

И с труд какъв се препитава?

С какво печели мощ и слава? -Гои се тя от чужда крава.

Н. Янакиев * Ечи ти горди наш Балкан 20

Ечи ти, горди наш Балкан!

Ечи, прославен великан!

„На нож“ ний взехме и с „Ура“ Ескиполос и Петра!

Ечал си в древни времена, възпял си много имена, възпей сега, напук врага, Ескиполос и Петра!

PetarVelichkov-stihove-93

Разбит, уплашен наший враг без бой предаде Лозенград!

На нож ний взехме и с „Ура“ Караагач и Чонгора.

Ечи ти, горди наш Балкан!

Ечи ти, милий великан!

Кажи на Стефан Караджа, че ний стигнахме Чаталджа!

С развети знамена напред вървяхме стройно всички в ред, „На нож“ ний взехме и с „Ура“ Ескиполос и Петра!

Ечи ти, горди наш Балкан! Ечи ти, милий великан.

На новий българин сега възпей геройските дела!

Архимандрит Евлогий посреща престолонаследника княз Борис Търновски в Солун, 1912 г.

Идем, идем, сган проклета! Срещай ни и трепери!

Виж, тракийските полета неброена рат покри!

PetarVelichkov-stihove-94

Ген. Александър Протогеров начело на Опълчението на път от София до фронта, 1912 г.

Робил ни е враг земята, тъпкал я е векове; ден настана за отплата, бойна ни тръба зове.

Светла вяра в свойта сила нека ни сърцата сгрей!

На Балкана и зад Рила мир и сговор ще владей!

Идем, идем, сган проклета! Срещай ни и трепери!

Виж, тракийските полета неброена рат покри!

Пак писъци зад Вардар свиден! Та даалии ли са тия?

Какъв е тоя бяс невиден?

–    Ей, българино, не бъди светия сърби я Сърбия, сърби я!

PetarVelichkov-stihove-95

Де мернаха се – оплениха! Съюзници сме божем ния, а и владиците ни биха!

–    Ей, българино, не бъди светия сърби я Сърбия, сърби я!

Многострадалните ни братя таз сган доведе до просия!

На Сливница не ни разбра тя!

–    Ей, българино, не бъди светия сърби я Сърбия, сърби я!

Събра се много на душата -и иде ден на олелия, и иде кървава разплата!

–    Ей, българино, не бъди светия сърби я Сърбия, сърби я!

Ти сам си отредил о, Боже, за сърби тая орисия: гръб без чесало да не може!

– Ей, българино, не бъди светия: сърби я Сърбия, сърби я!

Любомир Бобевски * Съюзници-разбойници!22

Поехме ний ръка на брат, у вас душа се крила ад, привичка на разбойник стар, погазил име, чест, олтар!

PetarVelichkov-stihove-96

Съюзници-разбойници, коварни, подли и без срам, обрахте ни, ограбихте Отечествения наш храм!

Не хора сте, демони вий, у вас престъпността се крий, загнездила се здраво днес; вий рожба сте на злоба, бес!

За сатанинския ви план

о, подла, завистлива сган, помнете, сметка ний държим и люто ще си отмъстим!

Народе, нищо тебе не разбива.

В борбите със заклети врагове ти възмъжа. Духът ти не унива -през бури твоят идеал зове.

PetarVelichkov-stihove-97

Изпращане на войскова част от Първи Софийски пехотен полк, 1912 г.

Ти вред до паметна Чаталджа пръсна на свободата милите лъчи; при Вардар вероломниците блъсна със молнията на гнева в очи.

И гордо твойто чело да се дига: неволята не бе за тебе срам…

Сирак – сирашка те съдба постигна: в борбата сам – и в подвига си сам.

Бърза бързоструйна Струма, тайна в хладна гръд таи, бърза, дума не продума, само в позлатена шума влачат бързите струи.

Бърза, през скали, разтроги, бързо глъхне тъжен ек, върхове тъмнеят строги, сенки, вили леконоги, бродят из надвесен брег.

PetarVelichkov-stihove-98

В миг вълна вълната спира сякаш зов дочули скъп, всичко околовръст замира, само изворът извира на дълбока, страшна скръб.

Спомен ли от вековете спомня новия разгром?

Тук димят се кърви свети, стон простенва: отмъстете поругани чест и дом!

Тъмен вслушва се Пиринът, дига каменния лоб, знай, че сенки ще преминат над Беласица, ще зинат из недра й гроб след гроб.

Бърза Струма, странно пее, свеждат клон слез клон гори, шепнат, молят се на нея, белий блясък на Егея с черни листи да покрий.

На Иван Радославов

Вейте, ветрове пустинни, вейте, горди ветрове!

Пейте песните старинни над безрадостни долини, към смълчани върхове!

Вейте, ветрове, приспете стража вечнобуден – Шар! На чедата си завета в блясъка на три морета да съзре, насън макар!

Вейте, с напора тревожен разтръгнете нощен свод, и с единствен повик: – Боже! изплачете, що не може да изплаче цял народ!

Горка горест погребете, идат силни времена!

В песните си понесете на тринадесет столетия пламенните знамена!

Вейте, с ярост непрестанна, разведрете родна вис!

Цял народ ридай: Осанна! Разгадайте в песен бранна вдъхновена звездопис!

Пейте за победи славни, пейте на език свещен, за герои стародавни, в бран – на ангелите равни, жива кръв до днешен ден!

PetarVelichkov-stihove-99

Главната квартира на армията в Стара Загора, 1913 г.

Стилиян Чилингиров * Склоних глава…26

Склоних глава над зиналия гроб един до друг герои наредени… протяжно сетньо „упокой“ над жертвите на днешний бой дочита попът изнурени.

ML

PetarVelichkov-stihove-100

И гледам аз без сълзи на очи с болежка глуха във гърдите -Родино, твойте синове явиха що се дълг зове -свещен дълг: борба с вразите!

А там – пред нас – и ад, и гръм, барутен дим се вий в полята; юнак нечут срещу юнак, след жертва нова, жертва пак обагря с топла кръв земята.

И много още гробове ще спъстрят тез поля зелени за щастето на бащин край…

Но кръст над тях дали ще знай да тури друго поколение?

Бунт. Бомби. Кръвнина.

План. Митинги. Слова.

PetarVelichkov-stihove-101

Съюз. Възторг. Война. Победи. Тържества.

Славизъм. Антиславизъм.

Див сърбин. Бесен влах.

Сляп грък. Ламтеж. Цинизъм. Измяна. Плячка. Прах.

–    Какво са о, татко, в небето звездите, що греят тъй дивно на модрия свод?

–    На мъртвите те са о, сине, очите, на всички, умрели за своя народ.

PetarVelichkov-stihove-102

–    Какво са о, татко, в полето цветята, що никнат тъй нежно под летния зной?

–    На мъртвите те са о, сине, сърцата, на всички, които умират във бой.

–    Зефирите, татко, какво са – лъките, що лъхват тъй чудно и милват весден?

–    На мъртвите те са о, сине, душите, бродящи да найдат дома си рожден.

–    А слънцето, татко, какво е тогава, туй слънце, що грее над родния кът?

–    То, сине невръстен, онази е слава,

що всеки безсмъртен оставя след смърт.

Един завет оставили са нам дедите -велик завет, написан с кървав меч:

„Деца, на родний край пазете си земите от подъл враг, кат зеницата на очите, бранете ги от близо и далеч!…“

PetarVelichkov-stihove-103

И тоз завет на миналото грял е в дните кат дивен фар, и вожд той бил е драг на всички тез, кои загинаха в борбите за род, за родна чест, презрели суетите на грешний свят, презрели бащин праг.

И не ли той под родно знаме днес войските събира пак? И не ли тоз свещен завет на всички тям сгрява им душите и вика ги в борба неравна със вразите без жал да мрат за бащин край рожден?…

Един завет оставили са нам дедите -велик завет, написан с кървав меч:

„Деца, на родний край пазете си земите от подъл враг, кат зеницата на очите бранете ги от близо и далеч!…“

БЕЛЕЖКИ

1    Стихотворението „Сине мой“ на Стамен Панчев (1879, Орха-ние-23.03.1913, Кадъкьой) е посветено на 3-годишния му син Павел и е намерено след смъртта му на фронта.

2    Стиховете на Иван Вазов са подбрани от стихосбирките му „Под гръма на победите“ (1914), „Песни за Македония“ (1916), „Поля и гори“ (1884), от сборника „Одрин – Чаталджа“ (1914). Бележките към стиховете са негови.

3    При известието за нашите победи част от европейския печат се опита да ги обясни чрез преимуществото на българската артилерия над турската.

4    Пиер Лоти – знаменит френски писател и страстен туркофил. При начеването на войната той излезе в европейския печат с горещи статии в полза на турците, които превъзнасяше за техните човешки добродетели и хуманност, като злобно наричаше войната на балканските държави „хищническа“.

5    Люлебургаз през средните векове се наричаше Аркадиопол. В равнините около тоя град са спечелени две бляскави победи над византийците: от Симеон на 913 г. и от Асен I на 1184 г.

6    По повод на възхищените му похвали за България и за нейните победоносни войски през тая война, напечатани в американския вестник Outlook. По тоя случай цветът на софийското общество му изпрати благодарствен адрес.

7    Одрин е превземан от Крум, Симеон, Самуил, Калоян и Иван Асен II.

8    В нашия национален марш, с изключение на първия куплет и първите два стиха на рефрена, всички останали стихове са крайно несмислени, като не отговарят и на темпа на музиката. Поправянето на марша отдавна се налагаше. Аз струвам днес това и давам почти цял текста му в нова редакция. Желателно е у нас в тая форма да се възприеме от всички, за да имаме национален марш, и по съдържание колко-годе за пред хората.

9    От обявяването на войната до края на октомври авторът нищо не писа.

10    Един от главните защитници на Порт Артур. Генерал Фог присъстваше при обсадата и щурмуването на Одрин.

11    Авторът получи многобройни писмени привети от България, също и от бойните полета в Тракия и Македония, за много от стихотворенията в тая сбирка и напечатани още през войната във вестниците.

12    Написано при известието за подписването първия лондонски мир между правителството на Кямил паша и съюзниците.

13    Написано при известието за подписването на втория мир в Лондон.

14    И рече безумец: „Няма Бог!“

15    Аз вярвах, че съм апостол, а те ме нарекоха вероотстъпник.

16    „Па шта си ти? на български означава „Какъв си ти?“. Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър I удря плесница на едно момиченце в Македония през 1913 г., което на въпроса му отговаря, че е българче. През 1934 г. в Марсилия крал Александър I е ликвидиран от Владо Черноземски.

17    Екатерина Козарова-Иванова (1869, Сливен-1947, Варна) произхожда от известен сливенски род. Завършва Пансиона за славянски девици в Одеса, владеела е перфектно 7 езика. Съпруга на проф. Емануил Иванов, вуйчо на класика Алеко Константинов. Стихотворенията са взети от стихосбирката й „Трепет и стон“ (1914).

18    Стихотворението е посветено на втория й син – Тодор, студент в Сорбоната, който се завръща заради войната и загива храбро в боевете с румънците за Тутракан през Междусъюзническата война.

19    И това стихотворение е посветено на загиналия син.

20    Стихотворението е от сборника „Одрин – Чаталджа“ (1914).

21    Стихотворенията на К. Христов са от сбирката „На нож!“ (1913).

22    Стихотворението е изключително популярно, препечатва-ме го от стихосбирката на Л. Бобевски „Под сянката на меча. 1912-1916“, издадена от Юрдана П. Дилова в памет на загиналия й син в добруджанските боеве на 7.09.1916 г. и в полза на сираците и инвалидите от войните за освобождение.

23 Стихотворението е от сборника „Одрин – Чаталджа“ (1914).

24    Стихотворението е от сборника „Одрин – Чаталджа“ (1914).

25    Стихотворението е от сбирката „Български балади“ (1921).

26    Стихотворението е от сборника „Одрин – Чаталджа“ (1914).

27    Стихотворението е от сборника „Одрин – Чаталджа“ (1914).

28    Стихотворенията на Иван П. Йончев са от стихосбирката му „За Родината“ (1916).

Азманов, Димитър Петров. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война / Димитър Азманов ; Предг. Милчо Лалков. – София : Воен. изд., 2000, [деп. 2001]. – 411 с. : с ил., портр.

БАЛКАНСКА И МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА КНИГИ ВЪВ ФОНДА НА НБКМ, 1912-2012 Г.

Съдържа и Използвани източници, цитирани от Димитър Азманов в неговия ръкопис.

Алваджиев, Никола Стоянов. Пловдивска хроника [1900

1912 г.] / Никола Алваджиев ; [Предг. Николай Хайтов ; По-слесл. Станко Стоянов]. – 3. изд. – Пловдив : Летера, 2000.

– 344 с. : с портр. ;

1. изд. 1971 на изд. Хр. Г. Данов – Пловдив.

Алтънов, Иван. Междусъюзнишка Тракия / Иван Алтъ-нов. – София : Съюз на бълг. учени, писатели и художници, 1921. – 188 с.

Атанасов, Димитър. Сегашният момент за война с Турция и ролята на цар Фердинанд : Брошура / Димитър Атанасов. -София : печ. В. Лазаров, 1912. – 16 с.

Балканската война в спомените на съвременници и участници : [Сборник] / Записал Петър Маринов ; Лит. обраб. Николай Хайтов. – София : ДВИ, 1973. – 240 с., 4 л. : портр.

Балканската война и земеделския съюз : <Факти и документи^ – София : печ. Витоша, 1922. – 52 с. – Библ. на обединената Нар.-прогресивна партия. № 3.

Балканската война и социалдемокрацията : Три демокр. речи в Нар. събрание. – София : Парт. социал. кн., 1915. – 96 с. – Парламентарна библ. № 1.

Кн. съдържа речи на Димитър Благоев, Георги Кирков и Христо Кабакчиев.

Балканската война или Руската оранжева книга : Дипломат. док. изд. от Рус. външ. м-во докосващи се до събитията на Балк. п-ов, авг. 1912 г.-юли 1913 г. – [София : Аргес, 1992, ]. – 386 с. ; . – (Малка историческа библиотека)

Фототип. изд. на кн. от 1914 г.

Балканската война през погледа на един французин : Сб. ст. док. / Състав. Стефка Славова, Цветана Дойнова. – София : Воен. изд., 1977. – 284 с. ; . – (1300 години България)

Текст и на фр. ез.

Балканската война 1912-1913 : Воен. действия в Тракия до Чаталджанското примирие / Прев. от нем. Димитър Михов.

– София : Генер. щаб на герм. армия, 1914. – VII, 238 с. : 4 к.

Балканските войни 1912-1913 : Сб. статии от науч. конф., проведена през окт. 1992 г. [В. Търново] / Ред. кол. Иван Тодоров – отг. ред. и др. – В. Търново : Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 1995. – 176 с.

Други ред. : Ив. Стоянов, Р. Мишев, К. Пенчиков.

Конф. е по повод 80 г. от началото на Балканските войни.

Бобчев, Стефан. Бегъл поглед върху събитията до и след

16 юний 1913 г. / Стефан Бобчев. – [София : печ. Нов живот], 1935. – 38 с.

Отпеч. от сп. Научен преглед, 1935.

Бойни спомени на 8 артилерийски полк през Балканската война 1912-1913 г. – Ст. Загора, 1915. – 62 с.

Бонев, Иван. Турското нахлуване в Тракия през месец юли 1913 година / Иван Бонев. – Ямбол : печ. Светлина, 1913. – 42 с.

Брошури по случай 55 години от превземане на Одринската крепост през Балканската война. – 1968

Буревестник. Настанал ли е моментът за разплата с Турция? – София : печ. Искра, [Деп. 1911]. – 28 с.

Българите във войните за национално освобождение и обединение 1876-1919 : Доклади и съобщения от Национална научна конференция : Плевен, 20-21 септември 2007 г. / Състав., ред., [предг.] Михаил Грънчаров ; [Увод Георги Марков].

– Плевен : Регионален ист. музей, 2008. – 496 с. : с факс., табл.

Съдържа и Списък на авторите по месторабота. Българите в световните хроники : Т. 1 – / [Подб., въвеждащи текстове] Стоян Рай-чевски. – София : Бълг. бестселър – Нац. музей на бълг. кн. и полиграфия, 2004.

Т. 1. 1912-1925. – 2004. – 579 с.

Българите в световните хроники 1912-1919 / Подб., въвеждащи текстове Стоян Райчевски. – София : Нар. култура, 2000, [деп. 2001]. – 337 с. ; – (На предела). – Рез. на англ. ез.

България през войните 1912-1918 години. – София : Из-пълн. к-т, ЕМОС, 1947. – 27 с.

Българската армия в Първата балканска война 1912-1913 г. : Енцикл. справ. / Петко Йотов и др. – София : Св. Георги Победоносец, 1997. – 222 с. : с ил., портр.

Други авт.: А. Добрев, Бл. Миленов, Р. Руменин, С. Недев, Ил. Илиев.

Изд. на МО.

Български герои. <Войната 1912-1913 г. в илюстрации с текст>. – Сливен, 1914. – 163 с. : с ил.

Българско-германски отношения и връзки : [Изследвания и материали] / Т. 1 – . – София : БАН, 1972 –

Изд. на БАН. Инст. за история. Комис. на историците от НРБ и ГДР. – Бълг. секция.

Т. 4. Българо-германски отношения и връзки / Ред. кол. В. Хаджиниколов – отг. ред. и др. ; [С предг. от Веселин Хаджи-николов]. – 1989. – 408 с. : с табл.

Други ред. : Цв. Тодорова, Д. Мичев, Г. Марков, Ел. Бояджиева, Пл. Цветков. – Текст и на нем. ез.

Библиогр. под линия ; Рез. на бълг, нем. ез.

В търсене на националния идеал 1878-1913 : доклади и съобщения от Международна научна конференция, Благоевград, 2-3 октомври 2008 г. / Състав. Димитър Тюлеков и др. ; Ред. кол. Светлозар Елдъров и др. – В. Търново : Фабер, 2009. – 508 с. : с ил., табл.

Вагнер, Х. Към победа с българските войски / Х. Вагнер; Прев. Н. Лазаров и д-р М. Пундев. С предг. от Ив. Ев. Гешов.

– София : книж. Ив. х. Николов, 1913. – 165 с. : 29 л. портр., 4 л. к.

Вазов, Георги. Из нашето недалечно минало. Спомени от Балканските войни / Георги Вазов. – София : печ. Книпеграф,

1929. – 24 с.

Величков, Стоян Величков. Бомбова мартирка : Приме-нението й в Балканската война / Стоян Величков Величков [1930-1933?]

Изт.: кн. му Из дневника на един човек. 1933. [кор. опис]

Венедиков, Йордан Тимотеев. История на 24 пехотен Черноморски на Н. В. царица Елеонора полк в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни : 1912-1913 и 1915-1918 г. / Състав. по бойните реляции на полка от Йордан Тимотеев Венедиков и попълн. от Попсавов и Н. Попов. – София, 1940. – 492 с. : с ил. ; + к. (1)

Висше военновъздушно у-ще Георги Бенковски. Науч. сес. 85 год. от участието на бълг. авиация в Балканската война. Д. Митрополия. 1997

[Осемдесет и пет] 85 години от участието на българската авиация в Балканската война : Науч. темат. сб. от докл. на науч. сес., 9-10 окт. 1997, Д. Митрополия : Т. 1 – . – Д. Митрополия : ВВВУ Георги Бенковски, 1997. – 1998.

Библиогр. след отд. докл.

Т. 1. – 1997 [кор. 1998]. – 619 с. : с диагр.

Т. 2. – 1998. – 578 с. : с табл., диагр.

Т. 3. – 1997 [кор. 1998]. – 528 с. : с табл., диагр.

Влахов, Туше. Отношенията между България и Централните сили по време на войните 1912-1918 г. / Туше Влахов.

–    София : БКП, 1957. – 291 с.

Военно-патриотичното възпитание : Материали / Състав. и ред. Панайот Дражев, Иван Шапкарев. – София : Нар. просв., 1970. – 291 с.

Война за национално освобождение и обединение 19121913 г. : Сб. докл. и науч. съоб., изнесени на сесията по повод на 75-год. от Балканската война, 14-15 апр. 1988 г., Самоков, Разлог / Състав. Николай Николов, Радан Средков. – София : Воен. изд., 1989. – 160 с.

Изд. на Инст. за воен. история при ГЩ на БАН.

Библиогр. под линия.

Войните на България за освобождение и национално обединение : Док. фотоалбум : Т. 1 – / Състав. Юлий Минчев. -София : Балкани, 2003 – . – (Поредица Памет)

Т. 1. Руско-турската Освободителна война 1877-1878 ; Сръбско-българската война 1885 ; Първата и Втората Балканска война 1912-1913 / Текст Никола Рухчев, Димитър Йончев, Яко Молхов. – 2003. – 220 с. : с ил., портр.

Въчков, Александър Петров. Войните за обединение на България : В 4 кн. / Александър Въчков ; Ил. Александър Въ-чков. – София : Анжела, 2000 –

[Кн.] 2. Балканската война 1912-1913. – 2005 ([София] : Унискорп). – 160 с. : с ил., табл., к., 8 л. цв. ил.

Библиогр. с. 158-159.

Габе, П. Русия, Австрия и България в българския погром. Къде е спасението / П. Габе. – София : печ. Гутенберг, 1914.

–    168 с.

Ганчев, Александър. Балканската война : 1912-1913 / Александър Ганчев. – София : Хр. Г. Данов, 1939. – 200 с. : с ил. ; + сх. (1 л.). – (Четиво по бълг. история. Г. VIII ; кн. 2 [60]). Ганчев, Александър. Междусъюзническата война 1913 г. /

Александър Ганчев. – София : Хр. Г. Данов, 1940. – 209 с. : с портр. и к. ; . – (Четиво по българска история. Г. VIII ; кн. 3, 4).

Генов, Георги Петров. Политическа и дипломатическа история на България : [В 23 т.] / Г. П. Генов. – София : Ваньо Недков, [2001] –

Т. 20. Българската външна политика и Македонския въпрос. Ч. 3. Балканският съюз – 1912 г. ; Балканската война (1912-1913). – 2005. – 256 с.

Гешов, Иван. Балканският съюз. : Спомени и документи / Иван Гешов. – 2 изд. – София : печ. Гутенберг, 1915. – 102 с.

1 изд.1915.

Гиргинов, Александър. Народната катастрофа. Войната 1912/13 г. / Александър Гиргинов. – София : печ. Армейски воен.-изд. фонд, 1926. – XVI, 414 с.

Гиргинов, Тодор Гиргинов. Исторически развой на съвременна България от Възраждането до Балканската война 1912 : Кн. 1-2 / Александър Гиргинов Гиргинов. – София, 1934, 1935.

Кн. 1. Политически развой. – 1934. – 292 с.

Кн. 2. Културен развой. – 1935. – 356 с.

Григоров, Христо Генадиев и др. Балканската война и Българският червен кръст (1912-1913 г.) / Христо Григоров, Васил Топузов. – София : Бълг. червен кръст, 2005 ([София] : Алианс принт). – 64 с. : с ил.

Библиогр. с. 63-64.

Дамянов, Симеон. България и балканските страни по време на войните 1912-1918 : [Изследване] / Симеон Дамянов.

– София : Воен. изд., 1986. – 184 с.

Изд. на Инст. за воен. история при ГЩ на бълг. нар. армия.

[Деветдесет] 90 години от Балканската война 1912-1913 : Юбил. военнонауч. конф., София, 15 окт. 2002 г. – [София] : Воен. изд., 2003. – 192 с.: с табл., сх.

Съдържа материали от Н. Свинаров, Н. Колев, Г. Марков, Д. Йончев, Д. Зафиров, Я. Молхов, С. Явашчев, Н. Рухчев, Ив. Гарвалов, Ив. Филчев, Л. Маркович, Т. Петров, Н. Предов, Е. Терзийски, Ст. Стефанов, Н. Костадинов, Т. Предов, А. Въчков.

[Деветдесет] 90 години от освобождението на Родопите : Сборник / Състав. Георги Марков и др. – Смолян : Ист. музей Стою Шишков, 2003. – 250 с.

Други състав. : Р. Караганев, Т. Марева, Ц. Гарова, З. Петрова, К. Сулинаджиева. – Библиогр. под линия.

Съдържа докл. и съобщения от Нац. конф., посветена на 90-год. от Балканската война, Смолян, окт. 2002 г.

Действията на 33 пехотен Свищовски полк през Балканската война 1912-1913 г. : Материали за историята на полка : Ч. 1. – Свищов : К-т за въздигане паметник на падналите офицери, подофицери и войници от 35 п. Свищовски и 54 п. полкове през Освобод. война 1912 и 1913 г., 1915. – София : печ. П. Славков, 1915. – 50 с.

Делирадев, Павел. Балканските войни и българският погром. Причини, развитие и последици. <С преглед на самоиз-требителните борби> / Павел Делирадев. – София : (изд. авт.),

1914. – 96 с.

Джидров, Петър. Амнистия на провинените войници : Реч държана на 30 май 1914 г. – в XVII Об. нар. събрание. – София : РСДП – обединена, 1914. – 78 с. : с 1 портр.

Джидров, Петър. Кои са виновниците за разорението на България : Агит. брошура. – София : (печ. Напред), 1913. – 50 с.

Димитриев, Радко. Трета армия в Балканската война 1912 г. / Радко Димитриев. – София : Арм. воен.-изд. фонд, 1922. -391, К с. ; + к. (10 л.). – (Военна библиотека ; № 5)

Димитров, Божидар. Войните за национално обединение 1912-1913, 1915-1918 / Божидар Димитров. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2001. – 132 с.

Димитров, Божидар. Истинската история на Балканската война / Божидар Димитров. – София : 168 часа ЕООД, 2007.

– 88 с.: с цв. ил.

Димитров, Тодор. Босилеградският край в сръбската експанзия към българските земи до 1920 г. / Тодор Димитров. – Кюстендил : Фонд. Пауталия, 1996. – 71 с. : с табл., ил.

Димов, Димо Райков. Поборници : [Очерци и спомени за Балканската война] / Димо Димов. – София : Нар. младеж, 1989. – 108 с. – (Библиотека Корени)

Договор за мир между България, Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия. – София : Държ. печ., 1913. – 17 с.

Додов, Никола Сотиров. Дневник по Балканската война / Никола Додов ; Предг. Александър Кирилов Китанов. – [София] : Воен. изд., 2006. – 104 с.: с портр.

Библиогр. под линия.

Дрехаров, Цанчо. Гръцката подлост през 1913 година. Инцидентите в Правишко / Цанчо Дрехаров. – Асеновград : печ. Ст. Кишкилов, 1915. – 48 с.

Другите балкански войни : Изследване на Фондация Кар-неги от 1913 г. в ист. перспектива с нов увод и размисъл върху съвр. конфликт на Джордж Ф. Кенан : [Докл. на Междунар. комис. за разследване на причините и последиците от Балканските войни 1912-1913] / Прев. [от англ.] Гочо Чакалов, Димитър Чакалов. – София : Диалог Холдинг, 1995. – 408 с. : с ил., факс., табл., 3 л. к.

Дървингов, Петър Георгиев. Балканската война както е била виждана, когато са се развивали самите събития : По ос-ведомленията на Бълг. телегр. агенция : Кн. 1- / Петър Георгиев Дървингов. – София, 1941. – (Военно-исторически сборник ; Кн. 50)

Кн. 1. Увод : Обобщителен поглед върху събитията и фактите по телеграмите на Българската телеграфна агенция за времето от края на юни до началото на Балканската война : Самите телеграми за същото време. – 1941. – 216 с.

Жертви на освободителната война : Биогр. бележки за загиналите в Балканската война – член. и учители на Соф. търг.-индустр. камара. – София : Соф. търг.-индустр. камара, 1914.

– 18 с. : с портр.

Згуров, Тодор. Извоюваната свобода / Тодор Згуров. – София : [изд. авт.], 1996. – 148 с. : с портр., сх.

Иванов, Никола Иванов. Балканската война 1912-1913 г. : Ч. 1-2 / Никола Иванов Иванов. – София, 1924, 1925. – (Военна библиотека ; № 16 и 30)

Ч. 1. Действия на II армия, обсада и атака на Одринската крепост : Състав. по офиц. док. – 1924. – 336 с. : 3 к.

Ч. 2. Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 г. : Състав. по офиц. док. – 1925. – 376 с.

Иванов, Никола. Народната партия и Балканските войни през 1912-1913 год. / Никола Иванов. – София : Нар. партия, 1919. – 31 с.

Илиев, Илия. Арменската доброволчества рота в Балканската война 1912-1913 г. : [Ист. очерк] / Илия Илиев. – София : Воен. изд., 1989 [библиогр. каре 1988]. – 39 с., 8 л. : ил., портр., факс.

Изд. на Глав. полит. управл. на нар. армия.

Имануел, Фридрих. Балканската война 1912-1913 : Ч. 1-4 / Имануел ; Прев. от ориг. Н. Лазаров, М. Пундев. – София и Солун : интернац. книж. Иван х. Николов, 1913-1914.

Пълното име на прев. Михаил Пундев.

Ч. 1-2. Предистория, военни сили, военен театър, военни действия до началото на примирието. – 1913. – 190, II с. : с к.

Ч. 3-4. Войната от повторното започване на неприятелските действия във февруари 1913 год. до сключването на предварителния мир в май 1913 год. : Втората Балканска война в юни и юли 1913 год. / Прев. Н. Лазаров. – 1914. – 190, II с. : с к.

Йорданов, Димитър. Капиталите на българските акционерни дружества в навечерието на Балканската война : По сведенията на Отд. за фин. изучавания при Бълг. нар. банка / Димитър Йорданов = Les capitaux des Societes bulgares par actions avant la guerre Balkanique / D. Jordanoff. – София, 1914.

–    67 с.

Пълното име на авт. Димитър Йорданов Вълков.

Как и защо се предаде Солун : <Според сведенията на чужди военни кореспонденти и рапорта на ген. Тодоров>. -Шумен : Ив. Лисичков, 1913. – 32 с. – (Библ. Балканската война. Год. I, кн. V).

Калинков, Асен. Те умряха за тебе, родино!… : [Очерк] / Асен Калинков. – София : ОФ, 1972. – 168 с., 6 л. : портр., ил. Библиогр. с. 164-167.

Бойните действия по време на Балканската война 1912-1913 г. Калинков, Георги. Румъния и нейната политика спрямо България <през 1911-1912 и 1913 г.> / Георги Калинков. – София : печ. Балкан, 1917. – 260 с.

Камбуров, Стоян Христов. Един много дълъг път : Дневник на Стоян Христов Камбуров / Предг., състав., бел. Христо Милков. – София : Прес, 2003. – 72 с. : с портр.

Кантарджиев, Тодор Димитриев. Кратка история на Балканската и Съюзнишката войни : С крит. разбор на съдбоносните за края на войната действия на Беласица-Струма-Стру-мица и Малашевско с изводи: По моралния дух на армията ; По избора и подготвянето на началниците / Тодор Димитриев Кантарджиев. – София, 1928. – 128 с. : с ил. ; + прил. (5 л.)

Карапанчев, Иван Илиев. Спомени от Балканската война / Написал Иван Илиев Карапанчев. – [Ловеч], 1915. – 16 с. Карнегиева анкета / [С предг. от Никълъс Мъри Бътлър].

–    В. Търново : Абагар, 1995. – 367 с. : с к.

Съдържа и Карнегиевата анкета на Балканите през лятото и есента на 1913 г. / И. Илчев.

Именен, геогр. показалец.

Китанов, Сотир П. Спомени от Балканската война през 1912-1913 г. : Дневник / Сотир П. Китанов. – Пловдив, 1914.

–    44 с.

Кишкилова, Паша. Балканските войни по страниците на българския печат 1912-1913 : Сб. материали / Подб., състав. Паша Кишкилова. – София : Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 1999. – 250 с.

Изд. на БАН. Инст. за история. – Рез. на англ. ез.

Кишкилова, Паша. България 1913 : Кризата във властта / Паша Кишкилова. – София : Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 1998. – 160 с. : с табл., ил., факс.

Библиогр. под линия.

Кокилев, Никола. Българската авиация в Балканската война 1912-1913 / Никола Кокилев. – [София] : Клуб на летците Капитан Димитър Списаревски, 2001. – 24 с. : с ил., факс., к.

Коларов, Васил. Пътят към катастрофата <1912-1913 г.> / Васил Коларов. – София, 1919. – 52 с.

Коларов, Никола. Очерк върху дипломатическата история на Балканските войни : Ч. I. – София : Свободен унив., 1938.

I. – 112 с.

Конева, Румяна. Голямата среща на българския народ : Културата и предизвикателствата на войните 1912-1918 г. / Румяна Конева. – София : Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 1995. – 228 с.

Именен показалец.

Косев, Димитър. България през Балканската и Междусъюзническата война / Димитър Косев. – София : Дир. печ., 1948.

– 11 с.

Косев, Димитър. България през Балканската и Първата световна война : IV. – София : Дир. печ., 1948.

IV. България между Балканската, Междусъюзническата война и Първата световна война. – 20 с.

Косев, Кирил. Подвигът 1912-1913 : [70 г. от Балканската война] : [Изследване] / Кирил Косев ; [С предг. от Христо Христов]. – 2 доп. изд. – София : Воен. изд., 1986. – 259 с. : с факс., 24 л. ил., 10 л. сх.

1. изд. 1983.

Библиогр. с. 253-256 и под линия.

Котев, Лазар Михайлов. Биографиите на загиналите български офицери през Балканската освободителна война 19121913 год. : Свит. 1 – / Лазар Михайлов Котев. – София : изд. авт., 1913.

Свит. 1. – 1913. – 112 с. : с портр.

Котев, Лазар Михайлов. Биографиите на загиналите пор-тупей-юнкери, фелдфебели, подофицери и войводи през Балканската освободителна война 1912-1913 год. / Лазар Михайлов Котев. – София : изд. авт., 1913. – 144 с.

Кн. излязла на свит.

Курдоманов, Петър Жечев. Войнишки дневник на Петър Жечев Курдоманов за Балканската война / Предг., състав. Станка Георгиева. – Силистра : РИТТ, 2001. – 176 с.

Куюмджиев, Борис. Дипломатическа и материална подкрепа от Русия на България по време на Балканската война

– 1912-1913 г. Руски доброволци и проявена храброст от тях / Борис Куюмджиев. – София : ОФ, 1968. – 112 с.

Кьорчев, Димо. Време на надежди и катастрофи (19051919) : Дневници и полит. студии / Състав. [и предг.] Илия Пасков. – София : Бълг. писател, 1994. – 399 с.

Именен показалец.

Лазаров, Велизар. Българският гарнизон в Солун през 1913 г. : Спомени / Велизар Лазаров. – [2.] фототип. изд. – София : Фонд. Вътрешна македонска революционна организация, 2008. – 56 с. : с ил.

Лазаров, Недялко. Безсмъртните герои. <Операциите на Дарданелите и опитите на турците за десант през 1913 г.> / Недялко Лазаров. – София : печ. Братски труд, 1927. – 48 с.

Лазаров, Недялко. Безсмъртните герои. Така се пишат днес най-славните имена в историята : Ч. I-II. – Разград : печ. Рекорд, 1926-1927.

I.    – 1926. – 58 с.

II.    – <Операциите на Дарданелите и опитите на турците за десант през 1913 г.> / Русе : печ. Леви, Петров и с-ие, 1927. -48 с.

Лалков, Милчо Д. Балканската война 1912-1913 : [Науч.-попул. очерк] / Милчо Лалков. – София : ОФ, 1982. – 72 с.

–    (Библиотека на д-во Г. Кирков. Поредица Исторически и во-енно-патриотични знания)

Лалков, Милчо. Между възторга и покрусата : България по време на войните 1912-1918 г. : [Очерк] / Милчо Лалков.

–    София : СловД, 1993. – 95 с. – (Библиотека България : Историческо четиво; 5)

Ламуш, Л. Петнадесет години Балканска история <19041918> / Прев. – София : Македонски нац. к-т, 1930. – 2, 171 с. : 3 л. к.

Лефтеров, Христо Пенев. Балканската война : Спомени и док. : По дневника на Цензурната секция при щаба на дейст-вующата армия / Христо Пенев Лефтеров. – София, 1938. -104 с.

Лозан, С. Умирающа Турция. Четиридесет деня от Балканската война / С. Лозан. – София : печ. Гражданин, 1913. – 128 с. – (Библ. на в. България. 1)

Лукаш, К. Боевете за освобождението на Пашмаклийско през 1912 г. / К. Лукаш. – София : печ. на Армейския воен.-изд. фонд, 1934. – 35 с. : 4 л. портр.

Кн. съдържа и: Попноев. Едно тържество в Централните Родопи; Акт за откриване и освещаване на паметника и църквата – мавзолей…

Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни : Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверит. докл. / Михаил Маджаров; [Предг. Ангел Димитров].

–    София : Тилиа, 1998. – 456 с.

1 изд. 1932.

Македония 1912-1913 : Дневници и спомени / Състав. Момчил Йонов. – София : Св. Георги Победоносец, 1995. -228 с.

Изд. на Нац. център по военна история.

Посвещава се на 80-год. от Балканските войни 1912-1913 г.

Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав : По документи на Дирекция Централен военен архив / Състав., [предг.] Я. Александрова и др. – 2. изд. – София : Глав. управл. на арх. при Минист. съвет, 2007. – 896 с. : с табл.

– (Архивни справочници ; 9)

1. изд. 2006.

Манафова, Райна В. Култура и политика : България в над-вечерието на Балканската война : [Моногр.] / Райна Манафо-ва. – София : Наука и изкуство, 1987. – 272 с.

Библиогр. с. 257-264 ; Рез. на рус., англ. ез.

Марков, Георги. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912-1913 : [Монография] / Георги Марков. – София : Наука и изкуство, 1989. – 460 с.

Рез. на рус., англ. ез.

Марков, Иван. Освобождението на Неврокоп 1912 г. / Иван Марков. – Благоевград : РИК Ирин-Пирин, 2002. – 80 с.,

4 л. : ил., факс.

Съдържа и Безсмъртни имена : Кратък енциклоп. речник ; Хроника на героизма. – Библиогр. с. 76-78.

Матакиев, Илия. [Тридесет и две] 32 годишнина – Тъжен спомен от Балканската война : Измръзването на войниците от

27 Чеп. полк на позициите при Булаир, м. февр. 1913 г. / Илия Матакиев ; [Предг. Илия Матакиев]. – [Пазарджик : Регион. ист. музей], 2002. – 11 отд. л.: с ил.

Материали за историята на Балканската война / С предг. от П. Стойчев. – Шумен : Ив. Лесичков, 1913. – 491 с. ; . -(Библиотека Балканската война ; 13)

Описания на В. фон Дреер, Род, Людвик Нодо, Осоргин, Табурно, Пиленко, Тарски, Валие и др.

Материали за юбилейни годишнини на Балканската война.

1968, 1972, 1973, 1983, 1987.

Матов, Милан Апостолов. Големият бунт срещу сърбите есента 1913 година / Милан Матов. – [София : Христо Матов, 2001]. – 48 с. : с ил.

Авт. не е отбелязан на кор. – Съдържа и Биографична справка.

Кн. е ред. извадка (без изменение на фактите и стила) от спомените на макед. революционер Милан Апостолов Матов – писани през пролетта на 1917 г.

Мах, Рихард фон. Балкански работи : Произведения / Рихард фон Мах ; Подб., прев. от нем. Ивета Милева. – София : Весела Люцканова, 2002. – 664 с.

Прев. от Die Macedonische Frage ; Der Machtberich des bulgarischen Exarchats in der Turkei ; Briefe aus den Balkankriege 1912-1913 ; Aus bewegter Balkanzeit 1879-1918 / Richard Von Mach.

Съдържа : Македонският въпрос ; Сфера на влияние на Българската екзархия в Турция ; Писма от Балканската война 1912-1913 г., Военни кореспонденции на Рихард фон Мах за вестник „Кьолнише цайтунг“ ; Из българските бурни времена ; Допълнение към „Присъединяването на България към централните сили“.

Мах, Рихард фон. Из българските бурни времена : Спомени от 1879-1918 г. / С живописен очерк от автора към бълг. превод и с предг. от М. Арнаудов. – София : печ. Независимост, 1929. – XVI, 224 с. : 5 л. ил. и к.

Мах, Рихард фон. Писма от Балканската война 1912-1913 : Военни кореспонденции на „Кьолнише Цайтунг“ от Рихард фон Мах / Прев. [от нем.] Йордан Митев ; [Предг. Валентин Спиридонов]. – В. Търново : Пик, 1998. – 280 с. : с к., портр., табл.

Без сведение за ориг. загл.

Международна научна конференция по военна история, XII. София. 2007

Дванадесета международна научна конференция по военна история на тема: Военни съюзи и коалиции през XX век, посветена на 95-годишнината от началото на Балканската война 1912-1913 г., 2-5 октомври 2007 г. – [София] : Воен. изд., [2008]. – 222 с.

Изд. на МО. ВА Г. С. Раковски. Секция Военноист. изследвания, Бълг. армия. ГЩ. – Текст и на англ. ез.

Милев, Никола Илиев. Избрани съчинения : Кн. 1 – / Никола Милев ; Състав., увод и бел. Николай Проданов. – [2. изд.]. – В. Търново : Аста, 1993 – . –

Кор. загл. Избрани произведения. – доп. тир.

Кн. 1. Под стените на Одрин : Дневник. – 1993 [деп. 2000].

– 80 с. : 1 л. портр.

1. изд. 1927 на Фонд Никола Милев. – 500 доп. тир. – Съдържа и: Требиме си / Александър Теодоров-Балан ; Никола Милев като общественик и родолюбец / Тома Карайовов ; Никола Милев в българския печат / Георги Кулешов. – Библиогр. под линия. – Свържи с № 2924 на Български книгопис, 1993.

Без сведение за цена.

Кн. се посвещава на 80-та год. от Балканската война 1912-1913 г.

Милетич, Любомир. Разорението на тракийските българи през 1913 година : [Изследване] / Л. Милетич; [С предг. от Христо Христов]. – София : Свят, 1991. – IX, 344 с. : 28 л. ил.

Фототип. изд. на кн. от 1918.

Именен, геогр. показалец.

Мирчев, Димитър. България и Турция в навечерието на една война / Димитър Мирчев. – София : печ. Вечерна поща, 1908. – 57 с.

Мисирков, Кръстьо Петков, 1874-1926. Записки за България и руско-българските отношения : бележки за събитията на деня (5 юли-30 август 1913 г.) / К. П. Мисирков. – София : Анико, 2011. – 373 с. – (Библиотека Сите българи заедно ; № 26)

Митаков, Крум. Българо-турската война и заинтересуваните държави / Крум Митаков. – София : печ. Гр. Ив. Гавазов,

1912. – 42 с.

Митаков, Николай. Война за спасение / Николай Мита-ков. – София : печ. Гр. Ив. Гавазов, 1912. – 16 с.

Митев, Йоно. Героизмът на българския народ през Балканската война / Йоно Митев. – София : Държ. воен. изд., 1958. – 220 с.

Мухтар, Махмуд. Моята дейност през Балканската война

1912 г. / Махмуд Мухтар ; Прев. под ред. на Д. Азманов. – София, 1913. – 158 с. ; + к. (1 л.)

Пълното име на прев. Димитър Азманов.

Мънро, Уил. България и нейните хора : С описание на Балк. войни, Македония и макед. българи / Уил Мънро; Прев. от англ. Владимир Германов. – София : В. Люцканова, 1997.

–    320 с.

Националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия през Балканската война (19121913) / Тодор Петров и др. ; Ред. кол. Тодор Петров и др. -София : Св. Георги Победоносец, 1994. – 236 с., 12 л. : портр., к., факс.

Други авт. : Д. Минчев, Ст. Трифонов, Н. Янакиев, Св. Елдъров, М. Йонов ; Други ред. : Св. Елдъров, Н. Янакиев, Сн. Радоева, отбелязани на гърба на загл. с. – Изд. на М-во на отбраната. Нац. център по воен. история. – . – 1000. – Библиогр. с. 208-214 ; Именен, геогр. показалец ; Рез. на англ., рус. ез. / Сн. Радоева.

Начев, Георги. Спомени от участвуванието ми във войните / Георги Начев. – Дупница : печ. Славе Г. Пилев, 1927. – 23 с.

Нашата армия : Балканската война. – София, 1932. – 16 с. : с ил., портр., к.

Безпл. прит. на Вестник на вестниците по случай 20-год. на Балканската война, бр. 61.

Неделков, Аначко Арсов. Междусъюзническата война

–    1913 г. в Кюстендилско и Босилеградско / Аначко Арсов Неделков. – Ст. Загора : Литера принт, 2005. – 163 с. : с ил., портр., к.

Ненов, Боян Пенков. Балканската война и освобождението на Пиринския край от турско робство / Боян Пенков Ненов.

–    Благоевград : Съюз на ветераните от войните в България -Областен съвет, 2007. – 63 с. : с ил.

Ников, Софроний Стоянов. Балканската война : Причини, развой и край : По широк истор. оглед : Истинската виновност : Велико истор. величие / Софроний Стоянов Ников. – София, 1913. – 30 с.

Николов, Стефан Йорданов. Един от хилядите паднали за Родината : Иван Йорд. Николов : По случай 25 г. от героичната му смърт през Междусъюзническата война в боя срещу сърбите зад Босилеград на 3 (16) юли 1913 г. / Стефан Йорданов Николов. – Елена, 1938. – 156, 8, 12, 8 с. : с портр.

Ноев, Атанас Георгиев. Разгромът на Турция : Описание на младотур. режим и Балканската война : Сраженията около Одрин / [Поручик] Ноев ; Прев. компилация. – Шумен : Иван Лесичков, 1913. – 48 с. – (Библиотека Балканската война ; Г.

I, кн. 9)

Огнянова, Милица. Балканската война / Милица Огнянова. – София : Нар. просв., 1949. – 64 с. : ил., 1 к. – (Историческа библ.)

Омарчевски, Стоян Иванов. Балканската война, нейните причини и последствия / Стоян Иванов Омарчевски. – София,

1913. – 46 с.

Орманджиев, Иван. България от Сан Стефано до Ньой <1878-1919>. Устреми за обединение / Иван Орманджиев. -София : Казанлъшка долина, 1938. – 48 с. – (Ист. библ. + 1)

[Осемдесет] 80 години от Балканските войни 1912-1913 : [Сб. материали от науч. конф. София, 1993] / Науч. ред. Трендафил Митев, Момчил Йонов. – София : Св. Георги Победоносец, 1995. – 196 с. : 8 л. ил., портр., факс.

Изд. на М-во на отбраната. Нац. център по воен. история.

Библиогр. под линия.

От Берлин до Букурещ. Лъч светлина върху последните събития. – София : печ. Либер клуб, 1913. – 29 с.

Прит. на в. Македония.

Падането на Лозенград : <Описание на големите сражения при с. Петра, Селиолу, Гечкенлий, Каваклий и Лозенград> / <Прев.>. – Шумен : Ив. Лесичков, 1913. – 32 с. – (Библ. Балканската война. Год. I, кн. 1)

Пенерьон, Ален дьо. Балканската война 1912 г. : Походът в Тракия / Alain de Penennrun ; Прев. Н. Лазаров, М. Пундев.

– София и Солун : книж. Ив. х. Николов, 1913. – IV, 94 с., 7 л. : портр. ; + к. (3 л.)

Пълното име на прев. Михаил Пундев.

Пенерьон, Ален дьо. Балканската война в 1912 г. : Военните действия в Тракия / Alain de Penennrun ; Прев. М. Т. -София : А. Георгиев, [, 1913, ]. – 95 с. : с ил. ; + прил. (12 л.)

Пълното име на прев. Тодор Митов.

По пътищата на безсмъртието : спомени на участници във войните за национално обединение 1912-1918 / [Състав. и ред. Иван Лалев]. – Ловеч : Витал, 2010. – 344 с. : с ил., факс.

Изд. на Регионален ист. музей – Ловеч.

Погрома на България. Предсказан преди 115 дни от 16 юни 1913 год. – [Деп. 1914]. – 8 с.

В края на кн. авт. подписан Един българин, истински русофил.

Пози, Анри. Войната се връща… / Анри Пози ; [Прев. от фр.]. – 2. изд. – София : Планета 7, 1992. – 104 с. ;

Без сведение за ориг. загл. – 1. изд. 1934, изд. на Общ.-полит. движение Млада България в Библ. Млада България ; № 2.

Положението на българите в Македония след Балканската война.

Пончев, Ст. Спомени от войната, I и III опълченски, I и II погранични роти от X погранична дружина в Българо-турската война. – Севлиево : Ив. Н. Динчев, 1913. – 134 с.

Попниколов, Георги. Българският казак : Из одисеята на 58 опълченски полк [през] Балканската война и Старопланинска идилия : 1. Военни и други разкази. 2. Оградисани разкази : (2 сбирки) / Г. П. Николов. – София, 1939. – 152 с., 1 л. : портр.

Попов, Борис. Началото на един край / Борис Попов. -Шумен : печ. Сп. Попов, 1914. – 116 с. – (Библ. Доблест)

Попов, К. А. Бележки от войната. Памятна книжка за всеки българин / К. А. Попов. – Хасково : печ. В. Вълков, 1913.

–    34 с.

Попов, Станимир. Населението на Одринска Тракия преди и след Балканската война : Ч. 1 – / Станимир Попов. – София, 1930 –

Ч. 1. – София 1930. – 68 с.

Библиогр. с. 9-20.

Попова[-Мутафова], Фани и др. Одрин падна! / Фани Попова[-Мутафова], Георги Дилчовски. – [С] : НС ОФ, 1962.

–    80 с. – (Библиотека Героич. летопис. Г. III, кн. 2)

Поражението на турците при Люле Бургас : <Сраженията при Люле Бургас, Бунар Хисар, Кара агач… според описанията на англ., рус. и фр. воен. кореспонденти>. – Шумен : Ив. Лесичков, 1913. – 64 с. – (Библ. Балканска война. Год. I, кн. 2) Радев, Симеон. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. : Мемоари / Симеон Радев ; Ред., бел. и прил. Траян Радев. – София : Тина прес, 1992. – 158 с.

Радев, Симеон Трайчев. От триумф към трагедия : Това, което видях от Балканската война ; Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. : Първата катастрофа / Симеон Радев ; [Предг. Траян Радев]. – София : Стрелец, 2003. – 372 с.: с ил. – (Библиотека Незаличими свидетелства ; № 4)

Съдържа и Кратка биобиблиогр. справка.

Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война : [Мемоари] / Симеон Радев ; Състав., предг., бел. и прил. от Траян Радев.

–    София : Нар. култура, 1993. – 134 с. : с ил.

Раев, Карл. В памят на падналите беленци за обединението на България. 1885, 1912-1913 и 1915-1918 / Карл Раев. -Свищов : печ. А. Паничков, 1923. – 8 с. : 1 портр.

Разсуканов, Антон Спиридонов. Балканската война / Антон Спиридонов Разсуканов. – София, 1939. – 142 : с ил., 2 л. к. Рибаров, Никола Илиев. Военните действия на 2-а бригада от 3-а пех. Балканска дивизия на Тракийския военен театър : Ч. 1 – / Никола Илиев Рибаров. – Плевен, 1915. –

Ч. 1. Освободителната турско-българска война през 19121913 г. – 1915. – 393, III с.

Рибаров. Погрома и днешното критическо положение на България : Реч / Рибаров. – Ямбол : печ. Светлина, 1914.

–    16 с.

Савов, Никола. Виновниците на двете катастрофи на България / Никола Савов. – Враца : Центр. печ. [Деп. 1918]. – 40 с.

Салватор. Причините за погрома на България / Салватор.

–    Плевен : печ. Сл. Игнатов и др., 1913. – 28 с.

Сборник от дипломатическите документи относително събитията на Балканския полуостров <Август 1912 г.-юли 1913 г.>. Оранжевата книга на руското М-во на външните работи. – София : печ. Балканска трибуна, 1914. – 155 с. – (Библ. на в. Балканска трибуна + 1, св. 1-7)

Свидетел на победите : Ръкоп. в. „Бул-Хаир“. – София : Пеликан Алфа, 1993. – 64 с. : с ил., факс.

Изд. на Глав. управ. на архивите при Минист. съвет.

Кн. е изд. по случай 80-год. от Балканската война (1912-1913).

Семов, Минчо. Победителят проси мир : Балканските войни 1912-1913 / Минчо Семов. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. – 275 с. : с к., 4 л. портр., ил.

Библиогр. под линия.

Сис, Владимир. Гробовете на Трикери / Владимир Сис ; [прев. от ръкоп. Ев. Стефанов]. – Фототип. изд. – София [Пазарджик] : Фондация ВМРО, 2010 ([Варна : Бряг принт]). – 24 с. : с ил.

Кн. е на правописа до 1944 г. – Фототип. изд. : София : сп. Народ и армия, 1914.

Сис, Владимир. Критичните дни на България : Впечатления, бележки, размисли : Дневник на военния кореспондент –

1913 г. / Владимир Сис ; Прев. от чеш. ез. Мария Генова ; Бел.

Димитър Зафиров. – София : Мултитрейд и Микропринтинг, 2005. – 247 с. : с ил.

Ориг. загл. Kriticke dny Bulharska. – Съдържа и 90 години мълчание – Владимир Сис и неговата книга за Балканските войни Критичните дни на България ; Владимир Сис – биографична хроника ; Именен указател / Ани Златева ; Балканските войни през погледа на Владимир Сис / Димитър Зафиров.

Соларов, Константин. Балканският съюз и освободителните войни през 1912 и 1913 г. / Константин Соларов. – София : Македонски науч. инст., 1926. – VIII, 158 с. : 3 л. к. – (Македонска библ. № 6)

Средните Родопи в Балканската война (1912) : [Сборник] / Състав. Бранко Давидов ; Ред. колегия Бранко Давидов – Отг. ред. Никола Гигов, Мария Богданова. – Пловдив : Хр. Г. Данов, 1972. – 123 с. : с портр., факс., 10 л. ил.

Изд. на Окр. държ. архив – Смолян.

Статии, очерци и документи на родопчани в Балканската война.

Стайнов, Генчо. Писма от Одрин / Генчо Стайнов. – София : Държ. воен. изд., 1964. – 140 с. : с ил.

Стайнов, Генчо Стоянов, 1884-1966. Писма от Одрин 1912-1913 : Писма и снимки от Балканската и Междусъюзническата войни, някои от които непубликувани досега / Генчо Стайнов ; [предг. Радина Нанчева ; фотогр. Генчо Стайнов]. -София : Изд. ателие Аб, 2009. – 231 с. : с ил.

Биография на Генчо Стайнов (1884-1966) / Състав. Радина Нанчева ; Речник ; Географски понятия; Лични имена.

Станев, Никола. Най-нова история на България : Кн. 1-2 / Никола Станев. – София, 1925.

1.    От Освобождението до Балканската война : 1878-1912.

– 248 с. : с портр.

2.    Войни за обединение : 1912-1920. – 416 с. : с портр.

Теодоров, Иван Теодоров. Балканските войни 1912-1913

г. : Исторически, дипломатически и стратегически очерк ; Теодор Теодоров – парламентарният лъв / Иван Т. Теодоров ; Състав. Веска Г. Николова ; Предг. Надежда Ив. Теодорова.

–    София : [Глав. управл. на арх. при Мин. съвет], 2007. – 376 с.: с портр., факс.

Именен показалец, геогр. показалец.

Тодоров, Асен. Политически, стратегически и психологически причини и поуки от катастрофите : 16 юни 1913 и 16 септ. 1918 г. / Асен Тодоров. – София : печ. Воен. – изд. фонд,

1930. – 36 с.

Тотев, Анастас Юрданов и др. Международни договори, свързани с войните за обединението на българския народ 1912-1913 г. / Анастас Ю. Тотев, Габриела Н. Владимирова.

–    2. доп. и прераб. изд. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2000. – 71 с. : с к.

1. изд. 1994, изд. Тога.

Тошев, Андрей. Балканските войни. – Т. 1-2. – София : Факел, 1929 – 1931.

1.    – Предистория и причини. – 1929. – 438 с. : VIII с. с к.

14 л. портр.

2.    – 5/18 октомври 1912 год.-16/29 септември 1913 год. -Пловдив и др. : Хр. Г. Данов, 1931. – 495 с. : 14 л. портр.

Тошев, Стефан. Победени без да бъдем бити. Отговор на хулителите ни, като съюзници. Преглед на трите войни 1912-1913 и 1915-1918 г. / Стефан Тошев. – София : печ. Арм. воен.-изд. фонд, 1924. – 324 с. : с ил., 1 л. к.

[Тридесет и шести] 36 пехотен Козлодуйски полк в Балканската и Междусъюзническа войни през 1912-1913 години и Световната война през 1915-1918 години / Стефан Соларов и др. – София : 36 пехотен козлодуйски полк, 1940. – 484 с. : с ил. ; + 1 к.

Трошев, Константин. Чешки лекари в България през Балканските войни 1912-1913 / Константин Трошев = Cesri lekari

v Bulharsku v dove Balkanskych valek 1912-1913 / Konstantin Trosev ; Prekl. z bulh. Ludmila Vonaskova-Trosevova. – Варна : Славена, 2003. – 252 с.: с факс., ил.

В кн. означено 2. прераб. и доп. изд. – Съдържа и Календар на чешката помощна акция в България ; Биографичен справочник за някои от участниците в чешките мисии. – Библиогр. с. 192-202.

Филипов, Коста. Гневно небе : Хроника на един подвиг : [Летецът Николай Филчев по време на Балканската война] / Коста Филипов. – София : ДВИ, 1975. – 187 с. : с л. ил.

Фичев, Иван Иванов. Балканската война 1912-1913 : Преживелици, бел. и док. / Иван Иванов Фичев. – София : БАН, 1940. – 488 с., 5 л. : к.

Фичев, Иван Иванов. Висшето командуване през Балканската война 1912 от началото на войната до Чаталджа включително / Иван Иванов Фичев. – София, 1927. – 209 с.

Франгов, Петко. Съвременни драски по освободителната война на Македония и Одринско през 1912-1913 год. : <Спомени> / Петко Франгов. – Търново : Т. Д. Франгов, 1913. – 52 с.

Христов, Атанас. Подготовка на ж.п. дружина и железниците в мобилизационно отношение и участието им в Балканската война / Атанас Христов. – [София] : Науч. к-т при БДЖ, 1933. – 125 с. : с ил., 1 л.: черт. – (Малка железопътна библиотека ; Кн. 4)

Съдържа и Зад фронта : Повест / Г. Рилов.

Цанов, Найчо. Царят на българите и погромът / Найчо Цанов. – София : печ. С. М. Стайков, 1914. – 46 с.

Цариградски договор между България и Турция. – София : Държ. печ., 1913. – 16 с.

Шериф паша. Няколко мисли върху Турско-балканската война / Шериф паша ; Прев. от поручик Байданов. – Ямбол,

1915. – 64 с. ; + портр. (1 л.) ; к. (1 л.)

Шипчанов, Иван. Вестители на бойна слава : Воен. кореспонденти през Балканската война от 1912-1913 г. : [Изследване] / Иван Шипчанов. – София : Воен. изд., 1983. – 187 с. : с табл., 8 л. ил., факс.

Библиогр. под линия.

Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма / Атанас Шопов ; [Състав.] Илия Пасков. – София : Макед. науч. инст., 1995. – 289 с. : с табл.

Рез. на англ. ез.

Шопов, Атанас Попов. Как ни се наложи Балканската война / Атанас Попов Шопов. – София, 1915. – 75 с.

С прибавл. на пълния текст на всичките договори и конвенции със Сърбия и Гърция.

Малме войни первой половини XX века : Балкани. -Москва и др. : АСТ и др., 2003. – 544 с. : с ил. – (Военно-исто-рическая библиотека)

Библиогр. в края на кн.

Erickson, Edward J. Defeat in detail : The Ottoman army in the Balkans, 1912-1913 / Edward J. Erickson ; Forew. by Briton C. Busch. – Westport, Conn etc. : Praeger, 2003. – XXIV, 405 p. : m.

Bibliogr. p. 387-394.

Hall, Richard C. The Balkan Wars, 1912-1913 : Prelude to the First World War / Richard C. Hall. – London etc. : Routledge, 2002. – XVI, 176 p. : m. – (Warfare and history)

Bibliogr. p. 158-167.

St^pnik, Krzysztof, 1949 -. Wojny balkanskie lat 1912

1913 w prasie polskiej : korespondencje wojenne i komentarze polityczne / Krzysztof St^pnik. – Lublin : Wyd. uniw. Marii Curie-Sklodowskiej, 2011. – 264 с., [16] л. : ил.

Библиогр. под линия.

Vackov, Aleksandar Petrov. Wars for the unification of Bulgaria : [B. 1] – / Alexander Vachkov ; Ill. Alexander Vachkov ; Transl. – Sofia : Angela, 2005.

Ориг. загл. Войните за обединение на България.

[B.] 2. The Balkan war 1912-1913 / Transl. Milena Kotoupova.

– 2005. – 160 p. : ill., m., tabl., 8 f. col. ill.

Ориг. загл. Балканската война 1912-1913.

Прегледани източници: Автоматизирани бази данни на НБКМ Каталози на НБКМ.

Направление,„Библиографско и информационно обслужване “

Съставител Петър Величков Подбор на снимките Руслан Иванов Описание на снимките Милена Тафрова Обработка на снимките Иван Добромиров Дизайн и оформление Калоян Томов