2007, HD, игрален, сцен. и реж. Алексо Петров копродукция Лост Вулгарос /Канада/ и Две и Половина /България/
Вижте тук: http://alexopetrov.com/blog
Алексо Петров
BAKLAVA
синопсис
Една държава – в сърцето на Полуострова.
Двама братя, разделени от безвремието на Прехода.
Краен квартал и галерия от чудати образи, детски мечти, мрачни сънища в един колаж – пътешествие из интимните тайни на България.
Джоре е на 26, облича се в черно, слуша drum & bass и рисува графити по стените. Коце е на 9, носи сребърна верига, краде, бие се и обича попфолк. Въпреки различията двамата братя поемат на път в търсене на заровено имане, завещано от баба им. По пътя ги чакат Неописуемото, Неочакваното и Неоткритото…
Проектът Баклава 2011
4 години по-късно: факти и цифри
Януари 2006 – Канадската филмова компания LOST VULGAROS започва подготовка по осъществяването на пълнометражния филмов проект BAKLAVA.
На адрес http://b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com е дадено началото на блога на проекта, който съществува и до момента.
Февруари 2006 –Продуцентска къща Две и Половина се включва като копродуцент във филмовия проект. Филмът ще бъде сниман и монтиран на HD с новата техника на българската филмова компания.
Април 2006 – Алексо Петров се връща в България с първата версия на сценария, който ще претърпи сериозни промени и ще премине през втора и трета версия.
Май 2006 – Начало на подготовката за снимки.
Юни 2006 – С помощта на Български Червен Кръст – Бургас се провеждат три кастинга за главни роли в домовете за деца, лишени от родителски грижи в село Сигмен, Ал.Георгиев -Коджакефалията – Бургас и Ронкали – Бургас.
Юни 2006 –Втори кастинг в дома Ал.Георгиев – Коджакефалията в Бургас. Повечето участници са избрани. Екипът получава официално разрешение за снимки от директора на дома и за всяко дете е подписана декларация за съгласие от родителя или настойника. Проведени са срещи с представители на общината и регионалната дирекция на МВР, които подкрепят проекта. Уведомена е агенцията за защита на детето и след писмено съгласие е разрешено започването на снимките.
7 Юли 2006 – Първи снимачен ден
Юли 2006 – Снимките са спрени и продължават около седмица по-късно, след като от Регионалната дирекция за Защита на детето изискват сценария на филма. На няколко пъти снимачната площадка е инспектирана от представители на агенцията.
17 Септември 2006 – Последен снимачен ден
Октомври 2006 – Начало на постпродукцията. В мрежата са качени първите два неофициални тийзъра.
Февруари 2007 – След грубия монтаж 52 часа заснет филмов материал е сведен до 3 часа.
Май 2007 – Премиера на уебсайта на филма. В youtube са качени 2 офциални трейлъра на Баклава.
Юни 2007 – След „Фондация за креативен обмен България“ и „сдружение Лумена“ застава с пълни сили зад проекта. Изпращат се писма и копия с филма на Национален филмов център и на Министерство на Здравеопазването с молба за помощ за разпространение на Баклава. Отговор до март 2011 не е получен от нито една от двете институции.
20 юни 2007 – Пред-премиерна прожекция на Баклава за приятели и журналисти в кино Люмиер.
22 Август 2007 – Неофициална прожекция на Баклава във Варна
3 септември 2007 – Прожекция на Баклава в рамките на международния кинофестивал „Любовта е лудост” – Варна.
Ноември 2007 – Премиера на музикалния видеоклип на варненската култова пънк група Аборт с кадри от филма Баклава.
3 януари 2008 – Публикация в бургаския вестник „Бургас днес и утре” на местната журналистка Петя Димитрова слага начало на „Скандала Баклава”. В материала се говори за „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”.
6 януари 2008 – Лавинообразно водещите печатни и електронни медии поемат новината за филма и няколко дни тя не слиза от първите страници и емисиите. В повечето от тях преобладава скандалното. Канал 1 дори инсценира разпит на „въвлечените в порнографски сцени сираци”.
Алексо Петров публикува отворено писмо до медиите и институциите.
7 януари 2008 – Прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая.
8 януари 2008 – Създава се парламентарна комисия, която да разследва случая „Баклава”. Постепенно позицията на медиите започва да се променя. Организират се дискусии с участието на публични фигури, телевизионни кампании за подпомагане на децата от домовете и дебати в пресата. България заговаря за „забравените си деца”.
9 януари 2008 – В следствие на скандала „Баклава”, министърът на образованието се ангажира, че до десет дни ще тръгне на съгласуване акт, с който десетократно се увеличават джобните пари на сираците от българските социални домове от 3 на 30 лева.
10 януари 2008 – Социалният министър Емилия Масларова коментира случая с думите, че е разпоредила проверка на Дома за сираци „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в Бургас. При констатирани нарушения да бъдат наложени дисциплинарни наказания и освобождаване на ръководството на Дома.
11 януари 2008 – Образувано е досъдебно производство срещу виновниците за създаването на скандалните клипове. Това казва прокурорът Андрей Червеняков за БТА. Постановлението е за престъпление по чл. 159 ал. 4 и 192 А от НК. Първият текст касае създаването на произведение с порнографско съдържание и неговото разпространение. Наказуемостта е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 000 лева. Сега клиповете със скандалните кадри с участието на деца от социален дом в Бургас се разпостраняват по Интернет. Наказанието за това е до 6 години затвор и до 8 хиляди лева глоба.
Вторият текст от постановлението за образуването на досъдебното производство е за наемане на работа на лица без да има надлежното разрешение и без да са навършили 16 години. За това наказанието е 1 година лишаване от свобода и глоба от хиляда до 3 хиляди лева.
14 януари 2008 – Заместник председателят на Агенция за закрила на детето Весела Банова е отстранена от поста, който заема.
Януари 2008 – Темата „Баклава” влиза в 42 интернет форума, 57 национални, местни, балкански и международни издания, 17 видеопортала.
Август 2008 – До август 2008 година трейлърите на Баклава са гледани 489 000 пъти – недостижим рекорд за български игрален филм.
Септември 2008 – След неколкократно удължаване на срока на разследването, от изявление на прокурора Червеняков в пресата става ясно, че „самоличността на режисьора на „Баклава” е изключително трудна за установяване” и че „най-вероятно пребивава с лична карта в Европейския съюз”. Същият е обявен за национално и международно издирване.
11 Октомври 2008 – „Баклава” с европейска премиера на фестивала Balkan Snapshots в Амстердам, Холандия.
16 и 19 Октомври 2008 – прожекции на „Баклава” в Лондон, Великобритания.
Март 2009 – от изявление на прокурора Червеняков в пресата става ясно, че „Алексо Петров е емигрирал в Канада” и е отново е „обявен за национално и международно издирване”.
28 Май 2009 – След година и половина дознания, разследвания и отлагания Бургаски Окръжен съд излиза с присъда по обвинението за наемане на малолетни лица на работа. Режисьорът Алексо Петров е осъден на глоба в размер на 3500 лева – по петстотин лева за седем деца. Всъщност, децата-актьори във фирма са петнайсет, но това явно убягва от органите на Прокуратурата.
По второто обвинение за порнография все още се води разследване. Прокурорът назначава втора експертиза след като специалистите от първата експертиза се произнасят, че не може да става дума за порнографски елементи.
1 Октомври 2009 – „Баклава” с прожекция в Ню Йорк в рамките на международния фестивал Roma /Gypsy Human Rights.
Юли 2010 – Делото срещу Алексо Петров по обвинението за наемане на малолетни лица на работа е прекратено, а присъдата – отменена от Бургаски апелативен съд.
28 Февруари 2011 – мярката за международно издирване и арест на Алексо Петров е отменена. Няма информация по обвиненията за производство и разпространение на порнографски материали с малолетни.
1 Март 2011 – Въпреки огромния зрителски интерес филмът все още не е видян от широка българската публика и търси своя разпространител.
http://lostvulgaros.com/baklava
Филма можете да видите тук:
ЗА БАКЛАВАТА И БАХУРА
Здравейте, колеги,
Днес ще говорим за баклавата. И бахура.
За по-младите, които знаят какво е баклава, но не знаят какво е бахур, ще обясня, че това е свинско черво, натъпкано със смляна карантия и подправки така, че да прилича на салам. И да се продава като салам. Някои даже го ядат. Защото е евтин.
За още по-младите ще припомня класически скеч от „Улицата” през 90-те години на миналия век – при производител на бахур пристигат нещастни интелигенти да го врънкат за спонсорство. Спонсорът мило, в продължение на десетина минутки, им обяснява, че ние, производителите на бахур, даваме мило и драго за културата и бахура, защото много обичаме културата. И бахура. Бахура! Но и културата…
За носителите на СРС-та в залата – една информация. Човекът до мен вече не е в списъците на престъпници, обявени за общонационално и международно издирване.
Та, за баклавата. И бахура.
Преди точно пет години продуцентска къща „Лост Вулгарос”и „Две и половина”започна работа по филма „Баклава”. Който вие не сте гледали. Защото за държавните ни органи най-важното от изкуствата е киното, но освен него – и бахура.
Накратко – филмът разказва за живота на двама братя в България и показва един дом за деца, лишени от родителски грижи. В центъра на Бургас.
Защо никой не е гледал филма? Този въпрос бихте могли да отправите към държавните институции, където преди четири години изпратихме молба за помощ при разпространението.
Четвърта година нямаме отговор. Нито да, нито не. Поне да бяха пратили малко бахур…
Все пак, на варненския фестивал „Любовта е лудост” „Баклава” имаше първата си прожекция. А в интернет качихме два трейлъра.
Които някой от любителите на бахура видя.
За три дни през януари 2008 година публикациите за филма с детска порнография „Баклава” изместиха от първа страница дори посещението на руския президент в България.
Защото се оказа, че нашите институции освен културата и бахура обичат и децата.
Все още никой не бе гледал филма. Но всички се упражняваха във възмущение.
Въпреки това зам-председателката на Агенцията за закрила на детето бе уволнена. Макар да не е гледала филма.
Създадена бе дори парламентарна комисия по баклавата. Имам предвид филма.
Прокуратурата повдигна срещу „Баклава” две обвинения, според които би трябвало да лежим на вода и бахур до шест години.
И тук трябва да благодаря на две групи хора.
На колегите от киногилдията, които застанаха зад нас. Може би защото по-възрастните си припомниха времето, когато любителите на бахура им казваха какво да снимат и какво не. А по-младите не пожелаха то да се връща.
Бих искал да благодаря и на медиите, които много бързо излязоха от замайването покрай пробутаната им бахурна сензация и започнаха задълбочена дискусия за забравените деца на България.
В резултат на тази, неочаквана за любителите на децата и бахура, реакция, министерството на образованието бе принудено да повиши десетократно джобните пари на сираците. До тогава те получаваха по три лева… Не на ден, какво говорите – не и седмично. На месец. По десет стотинки на ден. Които, ако си спестяват, ще могат да си купят нещо – примерно, баклава.
Не бахур – той е скъп.
Междувременно институциите заявиха : „самоличността на режисьора на „Баклава” е изключително трудна за установяване” и го обявиха за национално и международно издирване.
Става въпрос за този тъмен балкански субект, враг на бахура, който стои до мен. Самоличността му не е чак толкова трудна за установяване – филмът не е анонимен, субектът си има име, казва се Алексо Петров, има си лична карта, паспорт, адресна регистрация.
Докато любителите на деца и бахур трошаха пари, за да издирват режисьора на „Баклава” по света и у нас, филмът участва в международните фестивали в Холандия, Гърция, Чехия, Великобритания и САЩ.
Все още у нас никой не бе гледал филма.
Бургаският окръжен съд прекрати първото от делата срещу Алексо Петров.
Вещите лица по второто дело – за производство и разпространение на детска порнография заключиха, че филмът не е порнографски. Прокуратурата поиска втора експертиза.
Втората експертиза също не видя нищо порнографско в „Баклава”.
Може би – освен порнографията, на която казваме живот…
И, тъй като става въпрос все пак за кино, трябва да има и хепиенд.
На 28 февруари обявеният за международно издирване престъпник срещу бахура Алексо Петров пристигна на летище „София” с идеята, че още преди да си е показал паспорта, ще бъде набутан в държавна камионетка и откаран на топло.
Оказа се, че тихомълком заповедта за издирване е била отменена.
Не искаме извинения за тригодишния тормоз и принудителна емиграция – просто да ни пратят малко бахур.
След хепиенда би трябвало да има и отговор на въпроса каква е поуката от тази отвратителна приказка.
Поуката е, че в един момент човек трябва да реши кое обича повече – истината или бахура. И да вземе решение – сам за себе си.
Пенко Русев