„Баклава“ – или как един филм се превърна в държавен скандал

През 2006 година никой не подозира, че независим български филм ще предизвика една от най-големите обществени истерии около киното след промените.
Проектът „Баклава“ започва като международна копродукция между канадската компания Lost Vulgaros и българската продуцентска къща „Две и половина“. Сценарист и режисьор е Алексо Петров. Идеята е проста, но болезнена – да се разкаже историята на две момчета, израснали в България на прехода, и чрез тях да се покаже една държава, в която децата от социалните домове съществуват почти невидими.

Началото

Подготовката започва през януари 2006 година.
Следват няколко версии на сценария, организирани са кастинги в домовете за деца, лишени от родителски грижи в Бургас и село Сигмен. Всичко се извършва официално.
Получени са разрешения от директорите на домовете.
Подписани са декларации от родители и настойници.
Уведомени са общината, полицията и Държавната агенция за закрила на детето.
След писмено съгласие започват снимките.
Още по време на продукцията представители на Агенцията за закрила на детето извършват няколко проверки на снимачната площадка и изискват сценария на филма. След кратко прекъсване снимките продължават и завършват през септември 2006 година.

Един независим филм без държавна подкрепа

След монтажа над петдесет часа заснет материал са сведени до тричасова версия.
През 2007 година са публикувани първите трейлъри.
Филмът има предпремиерна прожекция в кино „Люмиер“, показан е във Варна в рамките на фестивала „Любовта е лудост“, а продуцентите изпращат копия до Националния филмов център и Министерството на здравеопазването с молба за съдействие при разпространението.
Отговор така и не идва.

3 януари 2008 – началото на бурята

Всичко се променя след публикация в регионален вестник, в която се твърди, че филмът съдържа „порнографски сцени с участието на деца“.
Само за няколко дни темата е поета от почти всички национални телевизии, радиа, вестници и интернет медии.
Филмът още не е разпространен.
Повечето журналисти не са го гледали.
Обществото също.
Но присъдата вече е произнесена в публичното пространство.
В телевизионни студия започват коментари за „детска порнография“, излъчват се откъси извън контекст, а отделни репортажи представят участниците във филма като жертви на престъпление.
Скандалът измества дори водещите политически теми от дневния ред на страната.

Държавната машина се задейства

На 7 януари 2008 година прокуратурата се самосезира.
На следващия ден Народното събрание създава парламентарна комисия, която да разгледа случая.
Министри нареждат проверки.
Започват инспекции в домовете за деца.
Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето е освободен от длъжност.
Натискът вече не е само медиен.
Той става институционален.

Обвиненията

На 11 януари 2008 година е образувано досъдебно производство.
Разследването е по два текста от Наказателния кодекс.
Първият е за създаване и разпространение на произведение с предполагаемо порнографско съдържание.
Вторият – за наемане на непълнолетни лица без необходимите разрешения.
Наказанията, предвидени в закона, достигат до шест години лишаване от свобода.
На практика създателите на филма се оказват заплашени от ефективни присъди.

След сензацията идват фактите

Докато обществото вече е убедено, че става дума за престъпление, започват експертизите.
Назначените вещи лица не откриват порнографско съдържание във филма.
Прокуратурата назначава нова експертиза.
И тя достига до същия извод.
Но публичното обвинение вече е оставило своя отпечатък.
За голяма част от обществото „Баклава“ продължава да бъде „онзи скандален филм“, независимо от заключенията на експертите.

Международно издирване

Следват още по-абсурдни събития.
От прокуратурата публично заявяват, че самоличността на режисьора трудно може да бъде установена.
Впоследствие той е обявен за национално и международно издирване.
Парадоксът е очевиден.
Режисьорът не е анонимен човек.
Името му стои в надписите на филма.
Филмът вече участва по международни фестивали в Холандия, Великобритания и САЩ.
Докато държавата го издирва, неговият филм обикаля света.

Развръзката

През май 2009 година по обвинението за работа с непълнолетни е постановена глоба.
Година по-късно Бургаският апелативен съд отменя присъдата и прекратява делото.
На 28 февруари 2011 година международното издирване е отменено.
Тихо.
Без шум.
Без пресконференции.
Без извинение към хората, които години наред са живели под тежестта на публичните обвинения.

Един парадокс

Историята на „Баклава“ има и друга страна.
Докато институциите преследват филма, общественият натиск ги принуждава да обърнат внимание на истинския проблем.
След избухването на скандала Министерството на образованието увеличава десетократно джобните средства на децата в социалните домове – от три на тридесет лева месечно.
За първи път от години темата за живота в тези институции влиза в центъра на обществения разговор.
Така филмът, обвиняван, че вреди на децата, в крайна сметка допринася именно техният живот да стане видим.

Защо тази история трябва да се помни

„Баклава“ не е само филм.
Това е документ за начина, по който страхът, сензацията и политическият натиск могат да изпреварят фактите.
Това е история за медии, които произнесоха присъда, преди да видят произведението.
За институции, които реагираха под обществен натиск.
За съдебни производства, продължили години.
И за една проста истина – че свободата на изкуството не се защитава, когато всички са съгласни с него, а когато то е неудобно.
Днес, почти две десетилетия по-късно, „Баклава“ остава не просто филм, а свидетелство за една епоха, в която киното се оказа на подсъдимата скамейка, а истинските проблеми на обществото бяха чути едва след като избухна скандалът.