Ларш Мункхамар – изследователят на Сребърната Библия и съвременното вулфилознание

 

06 Дек 2012 17:30
Заседателна зала №1
На 06.12.2012 г. от 17.30 часа ще се състои представяне на книгата „Вулфила“ на шведския учен Ларш Мункхамар. На представянето ще присъства авторът, както и Н. ПР. Хелена Пилсас-Алин, посланик на Швеция.
[embedplusvideo height=“241″ width=“380″ standard=“http://www.youtube.com/v/-65AJpRJcd8?fs=1″ vars=“ytid=-65AJpRJcd8&width=380&height=241&start=&stop=&rs=w&hd=0&autoplay=0&react=1&chapters=&notes=“ id=“ep7294″ /] [embedplusvideo height=“241″ width=“380″ standard=“http://www.youtube.com/v/GMf9UWlUpG4?fs=1″ vars=“ytid=GMf9UWlUpG4&width=380&height=241&start=&stop=&rs=w&hd=0&autoplay=0&react=1&chapters=&notes=“ id=“ep1697″ /]

Ларш Мункхамар – изследователят на Сребърната Библия и съвременното вулфилознание

предговор към книгата от Светлана Лазарова – Дом „Вулфила“ в България Епископ Вулфила (ок. 311 – ок. 383) е духовен колос в европейската история, енциклопедична личност с литературен, преводачески и художнически талант, създател на първата християнска мисионерска азбука – готската. А и първата известна реалноисторическа личност – създател на писменост в света, след плеядата от богове и митологични герои, на които до него във всички цивилизации се е приписвало подобно велико дело. Наречен е от своите съвременници „апостол на готите“, за които превел Библията, създал писмен език и като светски и духовен водач, посветил на просветителското си дело целия си живот. Минал през всякакви житейски изпитания, той е непосредствено свързан и с днешните български земи. Тук се заселва начело на няколко хиляди готи-християни през студената зима на 348 г. Тогава, преследвани от техните крале-езичници в родината (на север от Долния Дунав, дн. Румъния) получават разрешение от император Констанций II, да преминат заледената река и да се установят за ново местоживеене в подножието на Хемус, близо до Никополис ад Иструм, дн. Велико Търново. Започва най-продуктивната част от живота на Вулфила – превода на Библията и за целта – създаването на азбуката, както и неговата активна, свободна мисионерска дейност не само сред готите, но и сред местното население, на което, както споменават изворите, той проповядва на латински и гръцки. Вулфила оставя трайна диря в християнската битност и съзнание на Европа, макар и готският постепенно да изчезва като език, заедно със своя народ, който се претопява в новите славянски, германски и романски етноси. Не само археологически, антропонимни и топонимни индикации за прародината, както и исторически легенди и митове, но и самият готски език, който според езикознанието от всички съвременни езици е най-близък до шведския, са причина за многовековния интерес към готите и Вулфила именно в Швеция. Макар и по въпроса да продължава да се спори и да се изказват и други мнения. Особено значение за шведския афинитет към готите има и фактът, че т.н. Библия на Вулфила, наречена още Сребърната Библия (поради факта, че текстът и е изписан със сребърни и отчасти златни букви върху пурпурен пергамент) която представлява всъщност препис от VI в. на оригинала, се съхранява от XVII в. в Швеция, в Университетската библиотека в гр. Упсала. А неин „пазител“, т.е. библиотекар-консерватор, отговарящ пряко за нея от близо 20 години е именно авторът на настоящата книга Ларш Мункхамар. Така ученият, облагодетелстван от съдбата да бъде като пряко институционално отговорен в непрекъснат допир с обекта на своя изследователски интерес става един от най-значимите, профилирани съвременни изследователи на този европейски писмен паметник. А заедно с него – и на самия епископ Вулфила, първосъздателя на готския превод на Библията. Мункхамар има наред със значимото си научноизследователско дело и особено с емблематичния си труд Silberbibeln 1998 и голям принос конкретно за българските изследвания на готска тематика. Като може би най-ангажираният чуждестранен консултант той участва в основополагането и развитието на системните, интердисциплинарни проучвания за историята и културната диря на готите по нашите земи. Те започнаха у нас сравнително късно, едва през 2002 г., като в Готския изследователски проект (2002-2011 г.) се включиха десетки археолози, историци, богослови, изследователи на писмеността, културата и комуникациите от България и редица европейски страни, най-вече от Швеция. Проведени бяха теренни проучвания, няколко международни научни конференции, издадени бяха три тома от поредицата „Готите“ (2002, 2006, 2011) и първата книга за Вулфила в България – „Вулфила, готите, Европа“ (2004 г.) на инициатора и ръководител на проекта Росен Милев. Създаден беше Международен изследователски център с библиотека – Дом „Вулфила“ в София. През 2005 г.именно Мункхамар стана, заедно с дългогодишния директор на Шведския национален исторически музей и археолог-изследовател на готите Улф Ерик Хагберг (1932-2012) един от първите лауреати на неговия медал „Вулфила“, присъждан от Дом „Вулфила“ на учени за приноса им в изследванията на живота и делото на еп. Вулфила и на готското културно-историческо наследство по българските земи. През юбилейната за еп. Вулфила 2011 г. (1700 години от рождението му) Мункхамар беше не само един от основните организатори на международната научна конференция и изложба в Упсала, която наред с тази в София беше една от кулминациите в честванията, но и издаде две нови книги – за Сребърната Библия на английски език (The Silver Bible. Origins and History of the Codex Argenteus) и за епископ Вулфила на шведски, която сега нашият читател държи в ръцете си. Юбилейният форум в Упсала беше открит от Генералния директор на ЮНЕСКО д-р Ирина Бокова, която високо оцени успешното българо-шведско сътрудничество по готската тематика и обяви включването на Сребърната Библия в Регистъра на световната културна памет на международната организация. Нека подчертаем, че освен шанса да има под ръка самата Сребърна Бибилия, Ларш Мункхамар съвместно с финландски и исландски учени още през 2004 г. осъществи проект, който изработи електронна версия на книгата, достъпна и в интернет: http://www.ub.uu.se/arv/codex/faksimiledition/contents.html. Така на практика учени и заинтересовани любители от цял свят имат възможността да се докоснат и да изследват паметника. Освен това едно от факсимилните копия на Codex Argenteus през 2007 г. беше дарено от Швеция и с неговото експертно съдействие на нашата Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Но освен прозренията и усета за културните взаимовръзки, добити в следствие на дългогодишното съприкосновение с оригинала, Ларш Мункхамар има шанса да работи в библиотеката с може би най-богата книжнина по готска тематика. Това е понятно предвид традиционния шведски интерес към темата и на факта, че университетът в Упсала, създаден през 1477 г. е не само най-старият в Швеция, но и на целия Скандинавски полуостров. Неговата библиотека разполага с изключително ценна колекция от ръкописи, старопечатни и нови книги, посветени на готите и Вулфила. Всички тях шведският колега отлично познава, отново и отново ни е изпращал копия на ценни публикации и материали за нашата текуща изследователска работа. Ларш Мункхамар всъщност е продължител на една вековна традиция, започнала именно в Упсала и нейния университет. Тук през 1752 г. е създаден първият съвременен научен труд за еп. Вулфила, с което на практика започва вулфилознанието – под научното ръководство на проф. Юхан Ире младият учен Ерик Сутберг защитава и публикува своята докторска дисертация – както е прието тогава на латински език „Ulphilas illustratus“ (Просветеният Улфила). Разбира се, много преди Сутберг през вековете светски и църковни историци, хронисти и книжовници са писали за Вулфила и неговата азбука: Филосторгий, Касиодор, Йорданес, Изидор Севилски, Евгений Толедски, Родриго Хименес де Рада и много други испански, германски, скандинавски и други именни и безименни монаси-ерудити и писатели. Но първият труд с научен характер и съответно с научен апарат и стойност е именно този, създаден преди около 250 години в Упсала. От тогава, с определена цикличност интересът към готите и Вулфила – и политически, и научен и любителски отново и отново се е завръщал не само в Скандинавия, но и в Германия, Австрия, Италия и Испания, а също се е развил на изток, най-вече в Русия, Полша и Румъния. Всъщност специалният интерес към темата започва, както описва Мункхамар, малко по-рано. Германски езиковеди проявяват интерес към превода на Вулфила още през XVI в., а шведският просветител Улаус Магнус през 1539 г. прави своята „Готска карта” на Скандинавския север. Особено популярни стават готите през XVII в. в Швеция. С експанзията на шведската държава на юг в хода на религиозните войни между католици и протестанти тук се развива т.н. готицизъм – романтично възвеличаване на готите и всичко, създадено от тях, като своего рода древен източник на патриотично вдъхновение в новите имперски амбиции. Ларш Мункхамар подробно е описал този феномен. Подчертава, че и в по-късни епохи, понякога той е бил капан за обективното историческо занимание и интерпретиране на Вулфила и създаденото от него. Подобни свръх-интерпретации за съжаление винаги са имали негативен ефект върху имиджа и на исторически личности и на цели етноси. В България проблемът е по-скоро обратен. Поради стечение на ред случайни и нарочни обстоятелства (сред които в най-ново време ревността най-вече на някои траколози да не се засенчи тракийското наследство от готското присъствие) на готската диря в историята на нашите земи и конкретно на епископ Вулфила като първия духовен колос, живял тук като цяло е обърнато неадекватно малко внимание. Но нека проследим накратко българския интерес към темата за готите. Пръв Гавраил Кръстевич в своята „История на България“, издадена в Цариград през 1869 г. отгръща тази изключително интересна страница в пред-историята на българската държавност по днешните ни земи. Какви прекрасни думи намира за Вулфила и неговото духовно величие, като апостол на мира и разбирателството в едно време, белязано от войни, разруха и враждебност! И какъв трагизъм открива в съдбата на един духовен водач, безспорно изпреварил своето време… По-късно в своята дипломна работа, защитена в Бостън през 1893 г. и Петър Дънов ще продължи тази макар и доста по-късна българска традиция в изследването на Вулфила, на готите и тяхното покръстване, на ролята им в историята на нашите земи. След това интересът като че ли заглъхва или по-скоро не се развива – единствено в трудовете на църковни историци като Цухлев и Шиваров, на археолози като Иван Велков Вулфила е споменат с по няколко реда. Дилетантските патриотарски писания на един хоби-историк от 30те години на миналия век – Ганчо Ценов за готите и дългогодишният му конфликт с утвърдени авторитети като Петър Мутафчиев и Асен Златарски всъщност правят лоша услуга на самата научна проблематика. Явно по логиката на нашата поговорка „покрай Илия намразил и Свети Илия“ тя е умишлено маргинализирана. След Втората световна война готското културно наследство по българските земи е задълго почти забравено, макар че особено през 60-те и 70-те години редица археологически проучвания най-вече в Нове (Свищов), в околностите на Велико Търново, Плевен, Шумен и др. обогатяват представата за него с нови артефакти (най-вече типичните готски фибули като „орлето на Нове“ и др.) и културни взаимовръзки. Дотогава в СУ „Св. Климент Охридски“ продължават лекциите на готски език на големия български германист проф. Константин Гълъбов, издал още през 1936 г. на български език „Готска граматика“. След дълго прекъсване, в най-ново време всички по-сериозни научни изследвания по готската тема намериха своето отражение и приложение в „Готския изследователски проект“ (2002-2011г.), който след първоначалния си 10-годишен период, продължава днес с нови проучвания, включително и на съответни лични имена, топоними и хидроними с готски произход. Подчертавам още веднъж нашите проучвания, защото Мункхамар в книгата си отново и отново се спира на тях и като цяло на българския контекст, публикува дори снимка на Дом „Вулфила“ и неговия стенопис. Изтъква ролята на д-р Росен Милев да създаването на нова европейска перспектива във вулфилознанието. Това, разбира се, ни радва и е подтвърждение на прословутото скандинавско чувство за уважение към труда и приноса на другите, за обективност и коректност. Многократно в книгата си, написана в лек и достъпен, комуникативен стил и същевременно сериозна и задълбочена, Ларш Мункхамар се спира и на детайли, но и на големи бели полета от биографията на Вулфила. Разкрива значението на писменото му наследство – готския превод на Библията във всички запазени до днес ръкописи, както и особеностите на “готското“ арианско християнство. В повествованието са вградени най-новите открития и прозрения на вулфилознанието и на изследванията за готите като цяло. С всичките му съвременни изявени представители като проф. Карла Фалуомини в Италия, проф. Магнус Снедал в Исландия, проф. Кнут Шефердик в Германия, проф. Хервиг Волфрам в Австрия, както най-вече с колегите си в Швеция и в България той е не само в колегиален, научен контакт, но и в лична, директна комуникация. Нещо повече – шведският ни колега и поради личните си, човешки качества на медиатор и поради значимия си научен принос се превърна през последните години в един от основните медиатори на съвременното вулфилознание. В края на книгата подробният библиографичен справочник ще даде допълнителна, детайлна представа на читателя за най-важните проучвания и трудове по темата. Бих искала накрая да изкажа нашата благодарност на доайена на българската скандинавистика проф. Вера Ганчева и на нейния талантлив екип – младата преводачка Живка Колева – за прецизния превод и на Пламен Пискюлийски и Веселин Цаков за точния, качествено пресъздаден полиграфски еквивалент на шведския оригинал в цялото му художествено изящество. С книгата за Вулфила българският читател получава навременен, необходим пътеводител за житейския му и духовен път, за културно-историческата диря, оставени ни от „апостола на готите“ и съхранени от неговите приемници и последователи. Голяма част от това наследство тепърва предстои да (пре)откриваме… Светлана Лазарова, координатор, Сдружение „Балканмедиа“ и Дом „Вулфила“

Росен Милев в разговор с Румен Спасов /Радио Алма Матер FM /

[jwplayer config=“audio“ mediaid=“7677″]

Translate »