10 култови предавания, останали в историята на родната телевизия
Навръх паметната за България дата 9 септември Нова ТВ реши да възроди едно от най-емблематичните предавания от годините преди промените у нас. Кеворк Кеворкян ще бъде в ефир, точно както преди 30 години, в края на всеки уикенд от 17 до 19 часа със своята „Всяка неделя“. Официалната информация от телевизията е, че до него ще застанат новинарката Даниела Тренчева и радиоводещият Драго Симеонов. А дали подобно завръщане ще бъде успешен ход, тепърва предстои да разберем. В търсене на незабравими телевизионни спомени, ето още 10 култови предавания, останали в историята на родната телевизия.
Виж още:
10 от най-добрите родни тв сериали
10-те най-важни археологически открития
Студентската програма „Ку-ку“ е предаването, с което БНТ започна да пише най-новата си история. То започна излъчване през януари 1990 г., буквално месеци след смяната на режима у нас, и остана на екран до септември 1994 г. Близо 5 години, в които зрителите успяха да издигнат в ранг на истински звезди Август Попов, Владислав Карамфилов (Влади Въргала), Стефан Рядков, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Камен Воденичаров, Мартина Вачкова и др. „Ку-ку“ е хумористично, иронично и дори саркастично предаване. Там говори плюшено човече, водено от кукловоди, което обаче успява да каже много истини. На 22 декември 1991 г. обаче легендарното студентско тв предаване „Ку-ку“ вкара в масова истерия цяла България, като симулира, че АЕЦ „Козлодуй“ е гръмнала. Скандалът беше толкова голям, че дори се стигна до дело срещу авторите на идеята – Петър Курумбашев и Нидал Алгафари.
2. Минута е много
„Минута е много“ е най-дълго просъществувалата телевизионна игра в българския национален ефир. Тя е на екран повече от 31 години. Титулярен водещ на предаването е Петър Вучков, като в последните няколко години от съществуването му ко-водещ е и актьорът Стефан Спасов. В играта се срещат интелигентни и любознателни участници от различни възрасти, като побеждават най-знаещите. В предаването играят всички – състезателите, гостите в студиото, телевизионните зрители. „Минута е много“ излита за пръв път в ефира на БНТ на 22 февруари 1980 г. Тогава едва ли някой е предполагал, че планираната скромна поредица от пет игри ще събере толкова много почитатели и на 25 декември 1987 г. ще празнува своя стотен юбилей. Това е и предвиденият от авторката на предаването (доц. д-р Лилия Райчева) последен брой. На 3 април 1992 г. обаче състезанието е възобновено, по покана на ръководството на БНТ. От началото на 2012 г. „Минута е много“ отново е свалено от програмната схема на БНТ.
3. Вариант 3
Предаването стартира през септември 1988 година, в ефира на единствената по онова време телевизия у нас – БНТ (тогава БТ). Излъчва се всяка събота, а водещ е журналистката Живка Гичева. “Шъ съ оправим ли?“ е крилатата фраза, която се превръща в емблема на предаването и неговата водеща. Като сценаристи и ко-водещи в предаването се изявява и творческият тандем Христо Бойчев и Иван Кулеков. „Вариант 3“ е едно от най-гледаните и популярни програми на БНТ и печели награди в три поредни години, а Гичева е обявявана за най-добър телевизионен журналист.
През лятото на 2009 г. Живка Гичева загина при тежка автомобилна катастрофа край Търговище.
4. Хит минус 1
„Хит минус едно“ е месечно забавно-развлекателно предаване за млади поп изпълнители със състезателен характер, чийто продуцент е известният български музикант Кирил Ампов. С чиста съвест днес можем да обявим „Хит“-а за първообраз и един вид прародител на музикалните риалити програми у нас. Според регламента всеки месец професионално жури определя победителя за съответния месец. В началото на всяка календарна година – през месец януари, пък се реализира и излъчва Годишната класация на „Хит минус едно“. В нея участват всички месечни победители, а публиката чрез своя глас избира „Изпълнител на годината“. Водещи на предаването са били имена като Ива Дойчинова („Денят е прекрасен“, bTV), Евелина Павлова („Аз обичам България“, Нова ТВ) и Галя Димитрова („Автограф“, Планета ТВ). От „Хит минус едно“ започва музикалната кариера на някой от най-известните съвременни звезди. Сред тях са Белослава, Вики от „Мастило“, Лейди Би, Цветан Недялков от „Ку-ку бенд“, Графа, Таня Боева, Ани Лозанова, Мери Бойс Бенд, Тони Димитрова, Аксиния, Веси Бонева, Нора, Сантра и др.
5. Добро утро
„Добро утро“ стартира през 1988 г. То е първият уикенд сутрешен блок в ефира на родната телевизия и до днес е първообразът на магазинните тв блокове у нас. Негов водещ е Александър Адвжиев, а в екипа са още имена като Емил Розов, Пенко Русев и дебютантка по онова време Вяра Анкова – все млади, интелигентни и амбициозни журналисти. Заради тях зрителите се научават да стават рано в събота и да гледат предаването. Из коридорите на БНТ като виц все още се разнася историята, как един ден в телевизията дошъл Тодор Живков. Разхождайки се по коридорите, срещнал Емил Розов. „Е, как сте, как сте в предаването?“, попитал държавният и партиен ръководител. „Много ни е малка стаичката, другарю Живков”, казал си Розов и даже отворил вратата. Живков се разпоредил и екипът се разширил. Предаването продължава до 2002 г.
През февруари тази година Александър Авджиев си отиде завинаги. Журналистът не успя да се пребори с рака и почина на 53-годишна възраст.
6. Милион и едно желания
Емблематичното детско предаване на БНТ стартира през далечната 1986 г. Първата водеща, която поздравява малките зрители на националнтата телевизия е Лили Вучкова, станала известна като кака Лили. После щафетата поема Владимир Люцканов – бате Влади, а през 1990 г. след кастинг за титулярно лица на предаването е избрана Лазара Златарева, която пък приема артистичния псевдоним кака Лара (с него тя е известна и до днес). Предаването се излъчва във всички празнични дни и е с продължителност между 5 и 6 часа, като е разделено в две части, с прекъсване по обяд. Според създателите на „Милион и едно желания“, то е едно от първите предавания в БНТ, създадено с цел да търси обратна връзка със зрителите. Всъщност именно зрителите са тези, които определят чрез писмата си цялото съдържание на детския блок – филми, песни и любими анимации.
7. Бързи, смели, сръчни
„Бързи, смели, сръчни“ е спортно-занимателното предаване, което се излъчва всяка събота от 10.00 часа в ефира на държавната телевизия. За първи път „Бързи, смели, сръчни“ се появява на екран на 10 октомври 1969 г. и е на екран цели 22 години. Негов водещ е проф. Михаил Бъчваров, останал в съзнанието на милиони българи с фразата “Здравейте, чавдарчета и пионери”, с която винаги започва. Бате Мишо е един от най-бързите българи в историята, като има 15 титли от балканиади в спринта и препятствените бягания и 28 републикански. Участвал е и на олимпийските игри в Рим през 1960 година. Участниците в „Бързи, смели, сръчни“ са разделени на отбори и се състезават в изпълнението на различни физически задачи, като слалом между препятствия, скачане с чували, различни игри с топка и други. В отборите участват ученици от началните и по-горни класове. През 1979 година „Бързи, смели, сръчни“ се превръща в копродукция между българската, чешката и унгарската телевизии. И до днес името на предаването е останало като словосъчетание идиом в българския език.
Проф. Михаил Бъчваров почина през 2009 г. на 73-годишна възраст.
8. Телевизионен неделник
Предаването „Телевизионен неделник“ се появява на екран на 11 януари 1987 г. Това е типично магазинно предаване. Водещ е Бригита Чолакова. Телевизионният журнал бързо се превръща в любимо предаване на родните зрители и дори се сдобива със собствен химн в изпълнение на някои от най-популярните по това време родни музиканти – Тодор Върбанов, Чочо Владовски, Георги Христов, Кристина Димитрова, Румяна Коцева и Маргарита Горанова.
За лицето на предаването Бригита Чолакова в броя на в-к „Култура“ от 15 октомври 1999 г. Борислав Борисов пише: „За следващите поколения зрители Бригита се превърна в голямото телевизионно изключение: първото лице на екрана, което се еманципира от схематизма на медията и се превърна в личност. Пред очите на зрителите, на живо и безапелационно говорителката стана журналист – със свой стил, със собствено мнение, с несекваща енергия, но и с много женствена деликатност. Бригита Чолакова не просто превърна професионалния ангажимент в граждански, но успя да наложи поне върху своята територия от медията диктатурата на високия вкус и на естетското отношение към всекидневието.“
Бригита Чолакова почина през 1999 г. на 66-годишна възраст.
9. Адрес 4000
През 1987 г. от екрана на БНТ властва романтиката. И то не само с горещия за времето си латиносериал „Робинята Изаура“, но и със старта на популярното предаване “Адрес 4000” – най-известното предаване на пловдивския телевизионен център. Дълги години то се излъчва по Първа програма на БНТ (впоследствие Канал 1 и БНТ1), след това – само на честотите на БНТ Пловдив. Водещ е Пепа Славчева. Основната цел на предаването е да предостави възможност за запознанства за самотни хора, но освен обявите, в него се разискват и проблеми като: самотата, брака, любовта и общуването между половете изобщо. „Адрес 4000“ е едно от най-дълго задържалите се на екран предавания в историята на на телевизията в България.
10. Като лъвовете
„Като лъвовете“ е детско предаване, което стартира през 1991 г. и се излъчва веднъж месечно в ефира на БНТ. То е национален телевизионен конкурс за музикални деца от 6 до 10 години. Победителите се излъчват с гласуване само на публиката, като в едно предаване участват до 5 деца. Победителите от всяко предаване се състезават отново в гала-спектакъл в края на месец юни. Песента, с която започва и завършва всеки брой на „Като лъвовете“, носи неговото заглавие и се превърна в истински химн за амбициозните деца и родители в България. Тя е написана от композитора Тончо Русев, текстът е на Владимир Априлов, изпълнява я Деян Неделчев. Водещ на детското шоу от старта му до неговото последно издание е Ники Априлов.
Д.М.