И в Рая има Ад

 

Документален филм за именития български интелектуалец Стефан Груев –автор и режисьор Атанас Киряков . Филмът е реализиран с подкрепата на Национален Филмов Център.

ВИЗИТКА:

Заглавие на филма: „И в рая има ад”, документален.
Място на заснемане: САЩ.
Година: 2007 г.
Продължителност: 180 мин.
Сценарист и режисьор: Атанас Киряков.
Оператор: Антон Бакарски.
Музика: Теодосий Спасов.
Продуцент: Пенко Русев (www.penko.ru).

„И в Рая има Ад“ (I v Raya ima Ad / And Heaven is Hell) е документален филм от 2006 година, посветен на живота и делото на именития български интелектуалец, писател, журналист и общественик Стефан Груев (1922–2006).

Филмът е реализиран с подкрепата на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ (тогавашният НФЦ, сега Национален филмов център), както и с участието на БНТ и други партньори.

Основни факти:

• Автор, сценарист и режисьор: Атанас Киряков (един от най-изявените български документални режисьори, автор на над 100 филма, починал през 2025 г. на 86 години).
• Оператор: Антон Бакарски.
• Продължителност: Около 89 минути (някои източници сочат 80–90 мин.).
• Година на производство и премиера: 2006 г. (заснет през 2005–2006 г., премиера и излъчване по БНТ и фестивали през 2006–2007 г.).
• Сюжет/тема накратко: Филмът е емоционален портрет на Стефан Груев , който през 1944 г. остава в Швейцария отвъд „Желязната завеса“ и прави блестяща кариера в Западна Европа и САЩ. Той е редактор в радио „Свободна Европа“, автор на книги (като „Моята одисея“), среща се с големи фигури от науката, изкуството и политиката. Фокусът е върху съществуването в свободен свят, но и „ада в сърцето“ – носталгията по България, болката от емиграцията, промените в българската душа под комунизма и след това. Филмът включва много архивни кадри от Франция, Швейцария, САЩ и България, интервюта с Груев (с невероятно излъчване) и лични разговори.
• Награди и признания: Отличен с награда за режисура на фестивала „Златен Ритон“ (фестивал на българското документално и анимационно кино). Хвален като един от най-емоционалните и лични филми на Киряков – „голяма любов“ за режисьора, както той сам казва в интервюта.
• Реакции и оценки: Критиците и зрителите го описват като „прекрасен“, „емоционален“, „носталгичен“ и важен за разбиране на българската емиграция и интелектуалния живот през ХХ век. Показван е многократно по БНТ, в Дома на киното, Филмотечно кино „Одеон“ (напр. прожекции през 2023 г. в памет на Киряков), и на фестивали. В пресата („Култура“, „Телеграф“, Desebg.com) се подчертава автентичността, архивите и дълбочината на портрета. Няма негативни отзиви в голям мащаб – по-скоро се цени като родолюбив и човешки филм.
• Онлайн: Пълен филм или части са достъпни в YouTube (напр. клипове с музика от Теодосий Спасов и Небесни струни, или линкове от БНТ архив). BNT има страница с описанието (bnt.bg). В сайта на Българска национална филмотека (bnf.bg) е архивиран с детайли. Desebg.com има подробен материал от 2011 г. с интервю на Киряков.

Това е класически документален проект с подкрепа от НФЦ – личен, исторически и емоционален, идеален за добавяне в архива ти като продуцент (ако си участвал в разпространението или копродукцията). Ако го включваш в сайта, подчертай наградата „Златен Ритон“, подкрепата от НФЦ и ролята му в популяризирането на фигурата на Стефан Груев.

„И в рая има ад” е предоставен на сайта Държавна сигурност.com от режисьораАтанас Киряков, на когото сърдечно благодарим.
(Филмът е разделен в четири части за по-лесното му гледане).

 

 

ИСТОРИЯ НА ФИЛМА

Екипът на режисьора Атанас Киряков има невероятната възможност да заснеме големия български общественикСтефан Груев (броени дни преди да напусне този свят през 2006 г. Документалната лента е реализирана в САЩ, където екипът посещава писателя в дома му. Филмът е своеобразна негова изповед.

„Душата на българина е много променена”, споделя пред камерата родолюбецът. „Една от характерните мои черти е любопитството да разбереш какво е светът, къде сме, какви сме”, казва за себе си той.

„Със Стефан Груев се запознах през 1991-1992 г. в Ню Йорк”, разказа пред Държавна сигурност.com режисьорът и сценарист на филма Атанас Киряков. Тогава Груев гледа филма на Киряков „Оцелелите” за концлагерите в България. „Оказа ми затрогващо внимание. Тогава между нас се получи нещо като химия и станахме близки приятели”, спомня си режисьорът.

„Всеки път, когато Стефан идваше в България ми се обаждаше и се виждахме, а когато издаде спомените си „Моята Одисея” исках много да направя филм по нея”, разказва Киряков и продължава: „Един ден му звъннах по телефона и го попитах: Стефане, би ли се съгласил да заснема един филм за теб? За моя изненада развълнуван, с почти разтреперан от емоция глас ми отговори: „За мен ще бъде чест ти да го направиш, на теб имам пълно доверие”.

Стефан Груев дотогава е получил няколко предложения за подобен филм, но ги е отклонявал, тъй като не познава хората. Тази бариера при Атанас Киряков е премахната, защото поканата идва от приятел.

За екипа следва период на изчакване, тъй като Стефан Груев се разболява, а после това се случва и със съпругата му. Заминаването на филмовия екип за САЩ се отлага няколко пъти. „Накрая се обадих на Дими Паница, който е голям приятел на Стефан и го помолих да го убеди, че повече не може да се отлага и така заминахме”, спомня си перипетиите режисьорът. „Когато пристигнахме и започнахме да снимаме Стефан се съживи и положението му се подобри. Даже Мария Луиза, с която поддържаше тесни контакти, като му се обади каза: Какво са направили с теб? Звучиш напълно различно.”

„Разделихме се със Стефан Груев на 23 март 2006 г., а той си отиде на 2 май същата година. На следващия ден почина и съпругата му Лил”, отбелязва авторът на филма Атанас Киряков.

 

Кой е Стефан Груев

Стефан Груев е роден в София на 26 май 1922 г. в София в семейството на Павел Груев, началник на Кабинета на цар Борис III. През май 1944 г. напуска България, за да следва право в Женева.

През 1945 г. баща му е ликвидиран от т. нар. Народен съд, а семейството му е изселено в Добруджа. Брат му е въдворен в лагери и накрая е вкаран в психиатрична болница. Сестра му е принудена да работи за  Държавна сигурност.

Заради комунистическият режим Стефан Груев не може да се завърне в Родината си и става политически емигрант. Близо 13 години по-късно майка му успява да напусне България и да отиде при сина си, който се установява в Париж. Там той издава емигрантския вестник „Български народ“.  Стефан Груев е сред основателите и активен участник в дейността на българските емигрантски организации „Свободните българи”, „Българско огнище” и „Български свободен център”, както и в издаването на техните списания „Възраждане” и „Български преглед”. Работил е в радио „Свободна Европа” и българската секция на Би Би Си.

В Париж Стефан Груев става репортер в  на списание „Пари мач”, а  впоследствие, ръководи бюрото на списанието в Ню Йорк между  (1957-1977). През 1963 г. получава американско гражданство. В САЩ се жени за голямата си любов – американката Лил, с която живее повече от 50 години, до края на живота си.

Стефан Груев се изявява като писател и публицист. Автор е на осем книги на френски и английски език: „Човекът и морето” (Париж, 1973), „Човекът и Земята” (Париж, 1974), „Човекът и космосът” (Париж, 1975). Част от творчеството му е областта на океанографията, на науките за Земята и за произхода на Вселената.

През 1967 г. издава „Проектът „Манхатън”, посветена на създаването на атомната бомба. Преведена е в Япония, Франция, Германия, Италия.

През 1987 г.  издава книгата „Корона от тръни. Царуването на Борис III, 1918-1943”, а пред 2002 г. публикува спомените си „Моята одисея”. Последните три книги са издадени на български език.

Стефан Груев е първият българин, стъпил на Антарктида.  Той е вторият след Марио Велер, който в 1971-1972 г. е командирован на експедиция на Антарктида за строителство и монтаж на станция, поддържаща връзка с космически сателит на Европейската космическа агенция.

Стъпва на родна земя през 1990 г., веднага след политическите промени в България.

Можете да видите тук: