Tags

Related Posts

Share This

ДОБРОВОЛЦИ ГРАБЯТ ПУШКИТЕ КАТО ХЛЯБ

ДОБРОВОЛЦИ ГРАБЯТ ПУШКИТЕ КАТО ХЛЯБ

23 септември, 2007

Българи от САЩ и Канада щурмуват кораби, за да стигнат бързо до фронта

През 1912 г. се събират два пъти повече войници от предвидените

Рядко в историята на човечеството политическият елит на една държава е работил в такъв комфорт с общественото мнение по въпроса за войната, както българските правителства в навечерието на Балканската война. Нещо повече – в България точно общественото мнение, изразявано в медиите, публичните сказки и митинги, от години призовава за война с Османската империя. Управляващите разполагат и с подкрепата на опозиционните партии. Само малобройните тесни социалисти мърморят, че решението на балканските проблеми е във федерация.Но историята доказа, че идеята е прекалено утопична за обремененото с твърде много кръв минало на нашия полуостров.
От 1904 г. българската армия е в процес на превъоръжаване и реорганизация, като крайната цел е превръщането й в армия от типа „въоръжен народ“, съгласно доктрината на знаменития немски генерал и военен теоретик Фон дер Голц. Договорните задължения със съюзниците предвиждат България да участва с 350 000 бойци и офицери във войната с Османската империя. При тогавашния брой на населението – 4,5 млн. души, от които трябва да се изключат немобилизираните мюсюлмани, мобилизационното усилие е около 10% от населението на страната. Това е процент, който се смята за един от най-високите във всички европейски армии и мечта за всеки генерален щаб. Един от големите кошмари пък на всяка подобна институция е какъв процент от планираните за мобилизация ще се явят в казармите. Седемдесет на сто се смята за отлично постижение в Европа. Останалите трийсет процента се правят на болни (спомнете си добрия войник Швейк и неговите приятели симуланти!), търсят връзки, емигрират в чужбина или просто потъват в горите като дезертьори.
Мобилизацията в България е обявена на 17 септември 1912 г. След два дни стана ясно, че мобилизационният план е изпълнен на… 220%.! В казармите се явяват 650 000 души – 40% от мъжкото население на страната, в което включваме пеленачетата, старците и децата. В казармите се стичат не само всички боеспособни мъже на българския народ, но и хиляди нерегистрирани никъде българи от Македония, Сърбия, Румъния и Бесарабия, дошли на печалба в България, хиляди учащи в Европа и Русия.Хиляди други отписани от регистрите българи емигранти в САЩ и Канада буквално щурмуват презокеанските кораби, а после и влаковете от Париж и Лондон, за да се отправят директно от софийската гара към мобилизационните пунктове. Шестнадесетгодишни младежи лъжат, че са навършили вчера осемнадесет, други неумело подправят кръщелните си свидетелства, за да влязат в казармата.
За съжаление в този момент България няма толкова оръжие, за да въоръжи наведнъж толкова мъже. Основната система модерна пушка „манлихера“ имаше само за предвидените 350 000 бойци и с тях бяха въоръжени бойните части на трите армии. В хода на войната чрез спешни доставки от Русия и Западна Европа и от трофеи с модерно стрелково оръжие са въоръжени всички мобилизирани.
Армията разполага с около 1500 оръдия от различен калибър, повечето внесени след 1904 г., значителен брой модерни картечници, авиационно звено. Флотът е съставен от учебния крайцер „Надежда“ и шест модерни 100-тонни миноносци. С брегова артилерия е защитавана само Варна. Българският флот е единственият род войски, който не можеше да се противопостави на турския флот, в чийто състав имаше няколко тежки крайцера, десетки миноносци и други бойни кораби. А заплахата по море не е за пренебрегване, тъй като турските ескадри безпрепятствено могат да унищожат всички български черноморски градове, да осъществят десант в тила на българските армии в Източна Тракия и да предизвикат въстание на турското население в Североизточна България.

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
standartnews