Tags

Related Posts

Share This

Кървава зора вестява страшни боеве за мъст

“Кървава зора вестява страшни боеве за мъст”, Булаир (8.II.1913)

37 400 турци.

10 000 българи.

Това са приблизителните числености на двете армии, сражавали се в боя при Булаир – кървав, мъчителен, невиждан по своя устремен героизъм…

В хода на Галиполската операция с цел най-бързо пристигане в Одрин, турските бойни сили, идващи от една страна Булаир и от друга от Шаркьой, планират да се съединят. И двете турски армии са разбити.

Времето е влажно, студено и тежка сълзлива мъгла обгръща бойното поле. Изведнъж тя се разцепва от свирепия български боен вик “На нож!”, чуван от турските войници като “По пет на нож!”.

Отстъплението им по 130-километровата отбранителна линия е невъобразимо.

“Това бе една небивала касапница на хора, която никой ум не може побра”.

Единственото, което остава смачкано в ръцете на българските войници, е поредното пленено знаме с турския полумесец.

Настървеността на боя, приличащ по-скоро на „кланица”, остави страшен белег на бойното поле. Върху пространството между българската позиция и Булаирската се изброиха около 6000 вражески трупа. Българските загуби бяха значително по-малки:114 убити и 416 ранени. Командуващият 4-а армия се чудеше кого да представи за награждаване: “Показаната храброст на нашето войнство в този блестящ бой беше така единодушна, че се страхувам да направя оценка за някаква относителна лична храброст(България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., Г.Марков)

В чест на голямата булаирска победа са написани два военни марша – на 22-ри Тракийски (Самоковски) полк – пленителите на турското знаме – и на 13-и пехотен (Рилски) полк.

Командир на българската армия е генерал-майор Георги Тодоров, участвал в Руско-Турската освободителна война, в Сръбско-българската война, а по-късно в Междусъюзническата война и в Първата световна война. Един човек, преживял и участвал в петте войни за обединение на родината, с пет вида ордени за храброст, човек от поколението на великите български героични мъже, каквито България е раждала в последния си свиреп и страшен вопъл за освобождение и обединение, един от хората, за които и до днес пеем

На рилеца герой,

титан калимански,

герой от Булаир,

с гърди от желязо

и воля от гранит

Паметта за Булаир се пази в читалището-паметник в Самоков. И не само там, а и навсякъде, където българската армия някога е марширувала победоносно, с боен вик “Да живее България!”

Бурно мятат се вълните

на Егея, Мрамора,

и повтарят на борците

гръмогласното “Ура!” 

Поклон пред паметта на българския храбрец от Булаир! Сто години по-късно страшният за турците вик “На нож” все още кънти по планините и полетата на разединената, но все още жива и – по божията милост и геройския завет на нашите предци – единна и целокупна България.